ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Денят на полата

Денят на полата

Хубаво е, когато в торентите се качват продукции отпреди няколко години, нашумели навремето си (дори и в ограничен кръг). Случаят с “Последен урок” (с оригинално заглавие “La journée de la jupe” или “Денят на полата”; “жуп” е пола на френски) е точно такъв – филм на не особено известния Жан-Пол Лилиенфелд от 2008 г. със седем награди (“Сезар” за главна женска роля) и оценка 6,9 в IMdb, изнесен изцяло от великата Изабел Аджани. На всичкото отгоре актуален и злободневен – в Европа с истинския проблем на нежелаещите да се интегрират имигранти, в България с измисления проблем с ромите (грабежите за милиарди ги извършиха чисти българи, а политическата корупция се менажира пак от такива), използван от маргинални и малограмотни “защитници на българщината”.

Поредният ден във френско столично училище, посещавано предимно от деца на имигранти, в което преподавателите са подложени на ежедневен просташки тормоз, дебелашки сексистки подигравки и унижения, но тъй като трябва да са “политически коректни” с неандерталците, които се налага да образоват, имат три изхода – дебелокожие и преглъщане на обидите, снишаване и примирение или напускане. Учителката Соня Бержерак (Изабел Аджани, разбира се със "Сезар" за изпълнението си), интелигентна ерудирана жена с попрезряла хубост и наедряло тяло, но с ясни очи, открито лице и тиха смелост, се опитва да налее някакви знания, разум и способности за справяне в живота на незаинтересованите си питомци от малцинствата – дебелата, намусена и безформена Фарида (Сара Дуали), пребивания и интелигентен Мехмед (Халид Беркуз), чернокожия бабаит и малолетен престъпник Мус (Ян Ебонге) и неговия лейтенант, перфидния и хлъзгав насилник Фарид (Карим Закрауи)... Последните двама изпускат пистолет, Бержерак спонтанно го докопва и взима учениците си за заложници – акт на отчаяние и вик за помощ, защото е омерзена, изтощена и уморена от компромиси, препълнена догоре с презрението и гаврите им, и защото само така може да проведе нормален час и всички да я слушат и внимават, да разберат “урока на живота”.

Отвън никой нищо не разбира от ситуацията (кой е всъщност жертвата и заложникът), учителите и особено родителите са неадекватни, “учудени и изненадани”, викат полиция, намесва се професионалният преговарящ Лабуре (Дени Подалиде), сговорчив, предпазлив, трезв и хитър, специален отряд подготвя щурм... Оказва се, че Соня също е от имигрантско семейство, с което почти не общува (вироглава и самостоятелна е, жена, а е учила, и, о, непростимо престъпление, ходи на работа с пола)! Накрая, разбира се, пистолетът гръмва...Канцлерът Меркел преди време каза, че “мултукултурализмът” е мъртъв. Той всъщност никога не е съществувал – има култура, доброта, толерантност, морал, принципи, ценности, плурализъм, демокрация, благородство, съпричастност, все понятия, които не търпят прилагателни (спомнете си “новия морал” на бавноразвиващия се и невеж “цар” Симеончо и “суверенната демокрация” на дребния, сив и невзрачен комплексар Путин).

Когато отиваш в една държава, трябва да се съобразяваш с нейните традиции и закони, които са я направили привлекателна за теб и добро и уредено място за живот и просперитет. Ако твоите “изконни обичаи” бяха толкова добри, нямаше да бягаш панически и с цената на всичко от мястото на ежедневната им реализация, нали. И вината, че не си интегриран, е само твоя. А различният Бог няма нищо общо и е само оправдание на дребни, зли, глупави и бездарни хорица.

Финалът на филма е великолепен, но надеждата едва проблясва, като догаряща свещ в зимна снежна виелица.

Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме с неговото съгласие.

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост, Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.