Изкуство

"Денят ще дойде"

Вече знам кое ще бъде датското предложение за "Оскар" за 2017 г.

"Денят ще дойде"

Вече знам кое ще бъде датското предложение за "Оскар" за 2017 г. (както миналата година успешно прогнозирах номинацията на явлението "Под пясъка")! Това е "Денят ще дойде" на Йеспер В. Нилсен (режисирал Okay и някои епизоди на любимия Borgen), отличен с девет награди (шест "Роберт") и оценка 7.7 в IMDb! Между другото, много подобен е и германският "Убежище".

Елмър (Харалд Кайзер Херман) и Ерик (Алберт Рудбек Линдхард) са братя. Първият, по-голям, е оправен, дързък и съобразителен русоляв тийнейджър, вторият е накуцващ добродушен, чаровен и кротък малчуган, който мечтае да стане астронавт (действието се развива в средата на 60-те години на миналия век). Майката (Соня Рихтер), нежна и крехка жена с остро изнурено лице, е тежко болна (рак), баща нямат, а вуйчото (Пав Хенриксен) е безхарактерен, мекушав и слаб. И тъй като си позволяват дребни кражби от магазини (не толкова от недоимък, а от инат и келешлък), ги изпращат в поправително "образцово" училище - Годхавн.

Директор е мършавият фанатик и педант със свиреп нрав и горящ поглед Фредерик Хек (Ларс Микелсен, братът на Мадс). Още първият ден братята разбират ужасени, че са попаднали в ада (в "Убежище" беше същото, за капак там школото беше католическо!) - побои, физически издевателства, насъскване на питомците един срещу друг (колективни наказания за индивидуални прегрешения), блудкава оскъдна храна, унижения, психически тормоз, надменни пренебрежения (Ерик изяжда шамар, защото споделя, че иска да е астронавт), безплатен тежък труд (а се намираме в цивилизована, напреднала, толерантна и демократична държава!).

Единствен приятел им е наплашеният и снишен Тьогер (Лауридс Сковгор Андерсен), единственият нормален преподавател е благата, мила и чувствителна Лилиан (Софи Гробел от "Убийството"), а от другата страна са всички останали, начело с жестокия и груб Ласен (Ларс Ранте), усърден изпълнител на волята на Хек, и свития и прегърбен измамно мек и дружелюбен педофил Аксел (Сьорен Сетер-Ларсен), за чиито извращения останалият персонал си затваря очите.

Пречупването на характери и човешки съдби върви безотказно и безнаказано, дори и Елмър мимикрира (това е един от резултатите на диктатурата) и се вписва в сивотата, подчинението и примирението, защото очаква при навършаване на 18 години да го преместят (така е по правилник) заедно с изтощения му, свръхексплоатиран и пренатоварен брат. Майката умира, вуйчото (естествено) ги предава. Промяната идва противно на логиката (точно когато предлагат Хек за... кралска награда!) с помощта на отдавна напусналата от омерзение Лилиан и честен, стриктен и почтен инспектор (дотогавашните са или бюрократи, или продажни), Хартман (Давид Денчик). [[more]] И тъй като патосът и поуката са ясни, а емоциите - неподправени, искрени, първични и инстинктивни (гняв, яд, недоумение, накрая непълно удовлетворение), искам да завърша малко необичайно и да заостря вниманието точно към персонажи като Фредерик Хек - незадоволени и комплексирани зли и отмъстителни хора със свръхего и ограничени заложби, умели кариеристи (англичаните имат чудесен израз - social climber), които се превръщат в джобни фюрери и локални феодали. Дали си мислят (с изкривени и извратени съзнания), че действително помагат на подопечните си, уязвими и неукрепнали деца (които се нуждаят от любов и внимание), да си намерят мястото в недружелюбния и враждебен свят, като ги каляват чрез суровите си и нечовешки методи, или това е просто лицемерие и демагогия, зад които се крие садистичното им удоволствие?

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.