Вече знам кое ще бъде датското предложение за "Оскар" за 2017 г. (както миналата година успешно прогнозирах номинацията на явлението "Под пясъка")! Това е "Денят ще дойде" на Йеспер В. Нилсен (режисирал Okay и някои епизоди на любимия Borgen), отличен с девет награди (шест "Роберт") и оценка 7.7 в IMDb! Между другото, много подобен е и германският "Убежище".
Елмър (Харалд Кайзер Херман) и Ерик (Алберт Рудбек Линдхард) са братя. Първият, по-голям, е оправен, дързък и съобразителен русоляв тийнейджър, вторият е накуцващ добродушен, чаровен и кротък малчуган, който мечтае да стане астронавт (действието се развива в средата на 60-те години на миналия век). Майката (Соня Рихтер), нежна и крехка жена с остро изнурено лице, е тежко болна (рак), баща нямат, а вуйчото (Пав Хенриксен) е безхарактерен, мекушав и слаб. И тъй като си позволяват дребни кражби от магазини (не толкова от недоимък, а от инат и келешлък), ги изпращат в поправително "образцово" училище - Годхавн.
Директор е мършавият фанатик и педант със свиреп нрав и горящ поглед Фредерик Хек (Ларс Микелсен, братът на Мадс). Още първият ден братята разбират ужасени, че са попаднали в ада (в "Убежище" беше същото, за капак там школото беше католическо!) - побои, физически издевателства, насъскване на питомците един срещу друг (колективни наказания за индивидуални прегрешения), блудкава оскъдна храна, унижения, психически тормоз, надменни пренебрежения (Ерик изяжда шамар, защото споделя, че иска да е астронавт), безплатен тежък труд (а се намираме в цивилизована, напреднала, толерантна и демократична държава!).
Единствен приятел им е наплашеният и снишен Тьогер (Лауридс Сковгор Андерсен), единственият нормален преподавател е благата, мила и чувствителна Лилиан (Софи Гробел от "Убийството"), а от другата страна са всички останали, начело с жестокия и груб Ласен (Ларс Ранте), усърден изпълнител на волята на Хек, и свития и прегърбен измамно мек и дружелюбен педофил Аксел (Сьорен Сетер-Ларсен), за чиито извращения останалият персонал си затваря очите.
Пречупването на характери и човешки съдби върви безотказно и безнаказано, дори и Елмър мимикрира (това е един от резултатите на диктатурата) и се вписва в сивотата, подчинението и примирението, защото очаква при навършаване на 18 години да го преместят (така е по правилник) заедно с изтощения му, свръхексплоатиран и пренатоварен брат. Майката умира, вуйчото (естествено) ги предава. Промяната идва противно на логиката (точно когато предлагат Хек за... кралска награда!) с помощта на отдавна напусналата от омерзение Лилиан и честен, стриктен и почтен инспектор (дотогавашните са или бюрократи, или продажни), Хартман (Давид Денчик). [[more]] И тъй като патосът и поуката са ясни, а емоциите - неподправени, искрени, първични и инстинктивни (гняв, яд, недоумение, накрая непълно удовлетворение), искам да завърша малко необичайно и да заостря вниманието точно към персонажи като Фредерик Хек - незадоволени и комплексирани зли и отмъстителни хора със свръхего и ограничени заложби, умели кариеристи (англичаните имат чудесен израз - social climber), които се превръщат в джобни фюрери и локални феодали. Дали си мислят (с изкривени и извратени съзнания), че действително помагат на подопечните си, уязвими и неукрепнали деца (които се нуждаят от любов и внимание), да си намерят мястото в недружелюбния и враждебен свят, като ги каляват чрез суровите си и нечовешки методи, или това е просто лицемерие и демагогия, зад които се крие садистичното им удоволствие?
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.