ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Джани и жените

Джани и жените
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Киномания и Филм феста са единствените седмици в годината, когато имаме възможност да гледаме европейско кино и да видим какво се произвежда извън Холивуд. Ето защо имам доста големи очаквания към тези два фестивала и смятам, че те трябва да ни предлагат възможно най-качествената кино-продукция. Това е основната причина да не съм във възторг от „Джани и жените“ – един иначе не лош, но напълно посредствен италиански филм. Това е продължение на филма „Празничен обяд“, в което се срещаме отново с Джани и неговата възрастна майка. Всички компоненти на италианското кино са налице – послушен син, който казва „мамма“ с възможно най-смирения тон, красиви съседки и продавачки, които изкушават с усмивка и кръшна походка, семейна вечеря с много блюда, кое от кое по-калорични, хубави гледки от Рим и дори фонтан, в който в момент на умопомрачение гази главният герой. В случая от всички тези компоненти се е получило нещо като претоплено ястие – преди е било страшно вкусно (първата част беше наистина забавна), а сега напомня само бегло на оригинала и има леко застоял привкус. Историята проследява кризата на петдесет годишния Джани, който страда от липсата на женско внимание и е готов на всичко, за да бъде любимец на жените – да пазарува, да готви, да разхожда кучета, да купува букети, да изпълнява поръчки, но не и да порасне. Като се изключат няколко смешни момента, които са реплики от първата част, спокойно можех да си спестя този филм.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...