Джани и жените

Киномания и Филм феста са единствените седмици в годината, когато имаме възможност да гледаме европейско кино и да видим какво се произвежда извън Холивуд. Ето защо имам доста големи очаквания към тези два фестивала и смятам, че те трябва да ни предлагат възможно най-качествената кино-продукция. Това е основната причина да не съм във възторг от „Джани и жените“ – един иначе не лош, но напълно посредствен италиански филм. Това е продължение на филма „Празничен обяд“, в което се срещаме отново с Джани и неговата възрастна майка. Всички компоненти на италианското кино са налице – послушен син, който казва „мамма“ с възможно най-смирения тон, красиви съседки и продавачки, които изкушават с усмивка и кръшна походка, семейна вечеря с много блюда, кое от кое по-калорични, хубави гледки от Рим и дори фонтан, в който в момент на умопомрачение гази главният герой. В случая от всички тези компоненти се е получило нещо като претоплено ястие – преди е било страшно вкусно (първата част беше наистина забавна), а сега напомня само бегло на оригинала и има леко застоял привкус. Историята проследява кризата на петдесет годишния Джани, който страда от липсата на женско внимание и е готов на всичко, за да бъде любимец на жените – да пазарува, да готви, да разхожда кучета, да купува букети, да изпълнява поръчки, но не и да порасне. Като се изключат няколко смешни момента, които са реплики от първата част, спокойно можех да си спестя този филм.