"Дългуч" (предпочитам да запазя превода на заглавието, въпреки че "Върлина" май е по-точно) е първото ми запознанство с детето чудо Кантемир Балагов и съм безмълвно възхитен!
Не само аз – филмът спечели режисьорската награда и приза на ФИПРЕСКИ в паралелната програма Un Certain Regard в Кан, обикаля света и трупа други отличия – още пет, оценката в IMDb е 7.2, а премиерата в САЩ (29 януари), както и възторжената статия в "Ню Йорк Таймс" предполагат участие и в надпреварата за "Оскар". Това е втората лента на Балагов, а първата – "Теснота", няма превод, но ще я гледам...
Ия (Виктория Мирошниченко) е двуметрова млада жена по прякор "Дългуч", албинос с бели коси и мигли, прозрачни очи, продълговато бледо лице и мършаво тяло, но е мила, нежна, кротка, порядъчна. Тя е санитарка в следвоенен Ленинград, град призрак, който помни дори канибализъм по време на обсадата. Грижи се всеотдайно за ранените, особено за парализирания дружелюбен, изпит и с трескав поглед бивш снайперист Степан (Константин Балакирев), както и за малкия си Паша (Томофей Глазков), дребен, клатушкащ се сричащ запъртък. Но Ия има пристъпи на вцепеняване и застиване с втренчен невиждащ поглед (последица от фронтова травма) и това причинява една трагедия. Тогава от фронта се завръща мъничката, чернокоса и чаровна Маша (Василиса Перелигина), приятелка на Ия, с насмешлив поглед и носле като копче, която се нанася при нея. Оказва се, че тя е истинската майка на Паша, който вече го няма.
Двете приятелки решават да потърсят любов, алкохол и разтуха из тъмните, снежни и пусти улици на Ленинград, където се запознават със Саша (Игор Широков), слаб юноша с безволева брадичка, виновен поглед, който на часа се влюбва в Маша. Тя обаче ни става антипатична, защото е отмъстителна, лукава, показно безчувствена, иска да манипулира хората и мисли, че всички ѝ дължат нещо. И изнудва с евентуален донос до НКВД началника на болницата Николай Иванович (Андрей Биков) да спи с Ия. Поне приятелката ѝ е длъжна да го стори, защото й е длъжница.
В един гениален епизод в стара заграбена аристократична къща, обитавана от болшевишката върхушка, изтънчената, много красива майка на Саша, Любов Петровна (Ксения Кутепова) с пронизващ до дъно, спокоен и търпелив тон ни разкрива болезнената и жестока истина. Наивната и непосредствена Маша, която е дошла да се сродява със семейството, всъщност е била ППЖ (походно-полева жена), или ВПЖ (военно-полева жена) – фронтова проститутка (най-накрая някой да посочи този срамен факт). И ние изведнъж ѝ прощаваме всичко.
След една война, спечелена без оглед на човешките жертви, в която твоите бойци са били или пушечно месо, или персонал за разтуха в почивките посред битките, с наказателни батальони и роти на НКВД зад тях, когато една диктатура побеждава друга, между оцелелите и падналите на бойното поле май няма голяма разлика. Ия е безумно, несподелено и нещастно влюбена в Маша, а двете могат само да мечтаят, и то за момент, за живот, в който ще бъдат заедно и щастливи. Всъщност ще прекарат оставащите им години в сивота, подчинение и безнадеждност, както и почтеният, доблестен и състрадателен Николай Иванович.
"Офицер и шпионин": каква е цената на справедливостта
