Изкуство

"Дневникът на една тийнейджърка"

Всичко в този филм е деликатно, нюансирано, ала важно и значимо, без да е сантиментално и сълзливо.

"Дневникът на една тийнейджърка"

При първото гледане "Дневникът на една тийнейджърка" на Мариел Хелър (по книгата на Фийби Глокнър) не ме впечатли особено въпреки оценката 6.9 в IMDb и 15-те награди, сред които "Готъм" за най-добра женска роля, за оператор на "Сънданс" и Берлинале (доста престижно, нали?). В неделя го повторих по "Синемакс" и... бам! Ето защо е хубаво филмите да се гледат по няколко пъти, понякога душевната ти нагласа не е адекватна спрямо художественото внушение. [[quote:0]] Средата и краят на 70-те, Сан Франциско. Мини (Бел Паули) е 15-годишна свита и срамежлива тийнейджърка с бретон, бледо лице, огромни доверчиви очи, чипо носле и малко широк таз. Живее с по-малката си сестра и с авантюристичната си, свободолюбива, еманципирана, хубава и цапната в устата майка Шарлот (Кристин Уийг), два пъти разведена. Води си дневник (записва на касети) и рисува комикси (анимациите са блестящи), мечтае за кариера на творец, няма високо самочувствие.

Мини има за приятелка разкрепостената, изкусителна и преждевременно развита Кими (Мадлин Уотърс) и... спи с приятеля на майка си, повърхностния, разглезен и мързелив, но неустоимо привлекателен строен и мъжествен 35-годишен Монро (Александър Скарсгор). Разнообразява сексуалните си преживявания със съученика Рики (Остин Лиън), самовлюбено, малодушно и незряло момче. Срещите с бившия ѝ пастрок Паскал (Кристофър Малони), надменен и дразнещо самодоволен преподавател, имащ рецепта за всичко и присъда за всеки, едновременно я нервират и я зареждат и стимулират интелектуално. [[more]] Лутайки се, тя преминава през бягства от училище и дома, безрезервно и диво влюбване (в Монро), орална любов в мръсни тоалетни срещу заплащане (5 долара!), неувереност ("дебела ли съм?"), секс тройки, алкохол, меки наркотици, дори лесбийство. Уж всичко е нормално, досадно и познато, а всъщност случващото се изглежда ново, свежо и удивително оригинално заради езика, непринудената откровеност, ранимостта, идеализма и перспективата.

От "как можеш да живееш, без някой да те обича, да те забелязва, да те докосва?", през задушаващо горчивото "искам да познавам някой щастлив", до завръщането в семейството и мъдрото "майка ми си мисли, че ѝ трябва мъж, за да е щастлива, а на мен не, защото аз вече знам, че не е важно някой друг да те обича" - всичко в този филм е деликатно, нюансирано, ала важно и значимо, без да е сантиментално и сълзливо.

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.