ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Доза щастие“: любовта, която може да бъде и падение, и спасение

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Очаквах този филм с нетърпение и въпреки това нямах никакви очаквания или поне се опитах да нямам. Познавах историята, въпреки че не съм чела още книгата „Падение и спасение: Изповедта на една хероинова наркоманка“ на журналистката Весела Тотева, в която тя открито разказва за периода, в който се бори с най-големия си демон – наркотиците. По нея Яна Титова написва сценария на „Доза щастие“, нейния дебют като режисьор в пълнометражното кино. Но тази история е толкова истинска и болезнена, че рискът да се загуби истинността й в пресъздаването, е доста голям.

Дали защото Валя, дъщерята на Весела, влиза в образа на собствената си майка, или заради факта, че самата тя е била свидетел на онези седем години, в които във всяка една минута е можела да я изгуби, но не само не се лишаваме от тази истинност, но и всичко това дава допълнителна емоционална стойност на филма. Още повече че Валя губи своята майка Весела преди няколко месеца, броени дни преди самата тя да стане майка на дъщеря. Да, винаги се намира онази „доза щастие“, която ни помага да преминем по-лесно през болката – по един или друг начин.

Въпреки че филмът предизвиква двуполюсни мнения заради темата си за наркотиците, зависимостта и всяко малко удоволствие и болка, които идват с тях, в него има много любов. Онази, която ни кара да бягаме толкова силно към нея, че дори когато ни отвежда в пропастта, сме готови да я последваме, за да търсим спасение в падението. Онази, която ни хваща за гърлото и крещи: „Никога няма да се отървеш от мен!“. Но и тази, която те гледа с най-детските и невинни очи, най-чистата любов. Тази, която се превръща в спасението. Някъде между любовта и зависимостта се прокрадва и реализмът на онези години – 90-те, в които родителите повече се притесняват от това „какво ще кажат хората“, отколкото имат смелостта да се изправят срещу демона, който е заклещил детето им в смъртоносна хватка.

Но отричането винаги е по-лесният избор. А избори в тази история има много и може би никой няма право да определя кои са грешни и кои са правилни. И въпреки че единият от героите във филма заявява, че не целта, а пътят е важен – понякога целта е онова, върху което трябва да се фокусираме, за да се измъкнем от демоничната любов към удоволствието и болката, и да променим траекторията на пътя.

Не очаквайте обичайната за българското кино сива соцдействителност, дори и заради яркото цветно палто, с което главната героиня дълго време не се разделя, не очаквайте и пренавит драматизъм, нищо не очаквайте. Защото съм сигурна, че всеки ще открие своята любима сцена в „Доза щастие“, която да го хване за гърлото, и няма да как да не се просълзи, особено на финала, когато само за секунди в кадър се появява истинската Весела Тотева. Но сълзите в очите на Валя, която играе Весела, не носят тъга. Носят своята „доза щастие“, носят надеждата, че дори и грешните избори могат да ни отведат до пътя на спасението. Надежда, че любовта може да идва под формата на демони, но отново тя е онази, която ни измъква от тях.

 

На кино през ноември

 

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...