ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Дъще моя": Коя е истинската майка?

„Дъще моя": Коя е истинската майка?

Снимки: Pinterest

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Вторият филм на Лаура Биспури - „Дъще моя“, участва в Берлин и беше забелязан и номиниран от италианските кинокритици (въпреки не особено високата оценка в IMDb). Едно чисто женско произведение на изкуството, но не като самоцел, а драматургически оправдано, със силна оригинална история и бурни емоции.

Някъде сред прашните поля на Сицилия, в малък градец, Тина (Валерия Голино, все така хубава и талантлива 30 години след "Рейнман") - запазена отрудена жена с чар и привлекателност, се грижи заедно с инертния си, грозноват (но мил, любящ и работлив) мъж за малката си дъщеря Витория (Сара Касу) – дребно, пъргаво динамо с рижа коса, лунички и остро личице. Истинската майка на Витория обаче (никой не знае, въпреки приликата) е Анжелика (Алба Рорвахер), похотлива и порочна блондинка с дълги крака и свободно предизикателно поведение, която се занимава с фермерство, но е пред фалит. Някога тя трезво е решила, че не става за родител и е дала бебето на бездетната двойка добри хора.

В процеса на действието Витория инстинктивно, по нюх и усет, се оказва привлечена от Анжелика. Двете тайно се сприятеляват, а Тина научава и е ужасена. Този внезапен майчински инстинкт при Анжелика се оказва прагматична алчност и пресметлива меркантилност, но Тина (и добрите хора имат пристъпи на дребнавост) се опитва да настрои момичето срещу истинската му майка и така само възбужда нейното упорство, инат и опърничавост. А трябваше само да остави нещата на естествения им ход и да чака разочарованието и прозрението да обхванат Витория... И все пак трагедията не е опция (хубаво е, когато филмът има наистина женска чувствителност) – Анжелика не е без душа, а Витория не е лишена от очи и сърце. За Тина винаги сме знаели, че е силна и великодушна, само е трябвало и тя да си го припомни.

Автор: Бистра Андреева

Гениалните сестри Бронте на екран

Гениалните сестри Бронте на екран!