ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Дяволското гърло“ – гледахме, хареса ни, препоръчваме

„Дяволското гърло“ – гледахме, хареса ни, препоръчваме

снимка: Нова телевизия

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Гледах първата серия на „Дяволското гърло“ на голям екран. Ако звучи като хвалба, така е – ефектът е невероятен! Няколко дни преди това бях гледала шведския филм „Граница“, сниман специално за да подчертае особената красота и мистичност на природата в Швеция – ами, в Родопите е по-красиво. На моменти впрочем двата филма са в странна хармония и ако „Граница“ е европейски хит и носител на наградата „Особен поглед“ в Кан, то няма причина и „Дяволското гърло“ да няма подобна съдба.

След премиерата продуцентът Евтим Милошев разказа, че докато са търсили локации за снимките е попитал екипа си дали не може да снимат някъде на Витоша, не е ли същото – планина, борове, скали. Хората му казали: Не, невъзможно е, в Родопите всичко е различно, дори въздухът. Така е.

Планината е пълноправен участник в сюжета, тя като мълчаливо божество наблюдава отвисоко света на хората.

Още в първите сцени, когато намират трупа в езерото, наоколо планината сякаш оживява – мълчалива, страшна. А сърната, която излиза в далечината и плавно преминава в кадър, просто се е появила в първия снимачен ден, като знак.

„Дяволското гърло“ е сериал в много актуалния жанр криминална мистерия. У нас това е първи опит да се снима филм в тази стилистика и това е отличен първи опит. Познавам всички актьори главно от театъра и те нямат нужда от никаква реклама – Владимир Карамазов и Теодора Духовникова са нещо като българските Мартин и Сага (от „Мостът“), само че са по-хубави, Васил Банов, Стоян Радев, Валери Йорданов, Христо Петков, Стефан Денолюбов – всяко лице на екрана е хем познато, хем съвсем на мястото си.

Засега в първата серия се появиха много нишки на сюжета и не зная кои ще са важните, още е твърде рано. Всички те обаче водят към езерото и към планината. В България има достатъчно места със своя особена история и магия, но "Дяволското гърло" дори с името си вече казва много. Родопите и Смолян са онова, което прави всичко по-различно. Сериалът едновременно е интригуващ и плашещ, но и някак роден, понятен, заключен в място и време, които се движат със свое, особено темпо. Спомените ми от Родопите са точно такива – за безвремие и невероятна красота. Толкова рядко в родното кино виждам това съчетание – добра история и красиви кадри. Наистина е като за голям екран.

Казано накратко – гледахме, хареса ни, препоръчваме.

 

Много български сериали!

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...