ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Джебчии": Преживяване на нещо различно

"Джебчии": Преживяване на нещо различно
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

От дълго време се прекланям пред таланта на Корееда. Дори имам специален пост за него, гледал съм му и доста филми (Nobody Knows ; I Wish ; Still Walking ; Like father, Like Son).

Бях във възторг, когато "Джебчии"спечели "Златна палма" в Кан, последвана от номинация за "Оскар" за чуждоезичен филм, оценката в IMDb е астрономическа – 8. Гледах филма (още на първата прожекция на София Филм Фест) и съм леко разочарован. Всичко изглежда както трябва, но нещо ме гложди, а не мога да кажа точно какво. Но за неизкушения зрител "Джебчии" си е преживяване на нещо различно, полемично и въодушевяващо, спор няма.

Осаму Шибата (Лили Франки) е сух и кокалест мъж над 40-те, с тясно продълговато лице и кротък поглед, който краде от магазини (заглавието не значи точно "Джебчии") само неща от първа необходимост, и то още докато "не са ничии". Действа заедно със сина си Шота (Джьо Канри), който е дързък и самонадеян хлапак с изразителни живи черти. Имат си техника на заставане и присвояване. На връщане след една успешна мисия импулсивно взимат със себе си от улицата малката Юри (Мию Сасаки), докато нейните родители се карат злобно. Тя има следи от насилие по себе си. 

Осаму живее задружно със жена си Нобуйо (Сакура Андо), привлекателна брюнетка с  закачливи очи, а дъщерята Аки (Маю Мацука) е очарователна тийнейджърка, която работи като танцьорка в нощен клуб. Над всички в семейството се извисява бабата Хацуе (Кирин Кики, родена през 1943-а и вече покойница!), умна и енергична старица, която всъщност изхранва всички с голяма пенсия. И не пропуска да наложи ексцентричното си мнение. Малката Юри има вродени умения за кражба и се чувства чудесно в това семейство, но нейните истински родители я издирват, а в същото време един обир с нейно участие се обърква...

Всъщност ще ви издам една тайна, която няма как да премълча – героите не са точно семейство. Но няма ли да е по-добре (еретична мисъл), както казва Хацуо: "да можеш да избираш родители, деца, внуци"?!

Например за Юри, която иначе ще бъде още едно оръжие в битката между майка си и баща си, тормозена, самотна, нещастна, пренебрегната и изоставена? Докато Осаму, Нобуйо, Аки, Шота и Хацуе се обичат, поддържат се, помагат си, задружни са и са си верни, а ако от страх извършат предателство помежду си, си признават и се разкайват. Затова и ще оцелеят и ще продължат да преследват щастието, дори срещу законите на обществото.


Цъфтежът на вишнume в цялата му прелест

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост, Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.