ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Джулия Робъртс в „Усмивката на Мона Лиза“

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Неусетно отлетяха 15 години от премиерата на „Усмивката на Мона Лиза! Режисиран от достолепния британец Майк Нюъл („Четири сватби и едно погребение“ и „Дони Браско“), неособено радушно приет първоначално, от дистанцията на времето филмът израсна до едно от важните, заредени с неподправена емоция, висок морал и мъдра поука „женски“ заглавия от първата декада на века.

Джулия Робъртс се разтваря в ролята на Катрин Уотсън – красивата и стройна, независима, умна и проницателна нова учителка по история на изкуството в престижния колеж „Уелсли“ (женски вариант на „Харвард“) през 1953-та. Нейни възпитанички са свитата, свенлива и очарователна Кони (Дженифър Гудуин), сексапилната, вироглава и дръзка Джизел (Маги Джиленхол), блодинката с перфектни черти и съвършени обноски Джоан (Джулия Стайлс) и... водачката – надменната, глезена и отмъстителна, но също така привлекателна и интелигентна Бети (Кирстен Дънст).

Катрин е донякъде обвързана от дистанция с хубавия, почтен и добродушен Пол Мур (Джон Слатъри), но започва романс с учителя по италиански Бил Дънбар (Доминик Уест), омаял я с неподправено мъжествено обаяние и чувство за хумор, но оказал се слабохарактерен и обикновен. Вкъщи я чака съквартирантката й Нанси (Марша Гей Хардън), занемарена и нещастна жена над 40...

Бети напада Катрин заради нейното свободомислие и различно мнение (непростим грях през 50-те) с думите: „Не ви заплашвам, уча ви“, но преподавателката я отрязва с „Това е моята работа!“. Според влюбената в Бил Джизел, мис Уотсън „не е прекалено стара за него, а прекалено умна“. Но най-важната фраза във филма е на Катрин Уотсън: 

„Мислех, че ще преподавам на бъдещите лидери на нацията, а не на техните съпруги.“

Да, тези умни, просветени, образовани и красиви момичета са задълбочено обучавани, само... за да се омъжат за момчетата от „Харвард“ още преди да завършат, за да им готвят, перат и гладят!

И филмът не е повърхностен и тезисен – някои, като Джоан, приета първа в „Йейл“, просто си мечтаят за това. Но е крайно време през 50-те и останалите да имат право на избор и равен старт, да демонстрират смело самочувствие, достойнство и умения (и не искат специално отношение, напротив!).

Дали Мона Лиза се усмихва така, защото е щастлива?!

Както в „Обществото на мъртвите поети“ (филмът е много близък до него като послания и атмосфера) възпитаничките, и то начело с покаялата се Бети, устройват незабравимо изпращане на Катрин, защото ги е събудила за нов живот. И продължава по своя неравен път, горда и свободна.

Автор: Бистра Радева

 

И още един филм с Джулия Робъртс...