Не за вярване - и аз успях да гледам филм от Киномания!
Гледах хубав филм – "Учебник по любов" на Джовани Веронези. Той обединява три малки новели, които проследяват различните възрасти на любовта. В третата част виждаме Моника Белучи и Робърт Де Ниро в любовен тандем, и въпреки че заради тях целият филм натежава именно откъм края, аз предпочитам първата част, тази луда-млада възраст, когато хората са готови на всичко за и от любов и когато мислят с кожата и корема си, вместо с главата си. Малко съжалявам обаче, че тази максима не се потвърди и главният герой от първата част се върна при годеницата си - всъщност той се оказа явно не много млад... Втората част беше предимно в традициите на италианската комедия, много по-смешна, макар и за сметка на главния гериой, на който никак не му беше до смях. Направи ми впечатление, че в първите две части присъства и темата за лудостта – добродушно-наивна или пакостливо-обсесивна, тя винаги е близо до любовта, нима не го знаем всички? В третата част обаче лудост нямаше, там нещата си дойдоха на мястото, Робърт Де Ниро преоткри любовта на стари години, Моника Белучи е не-жена, както винаги и прочие. Честно да си призная, малко ми дойде в повече тази идилия, прекалено холивудска и така-нататък. Но пък, от друга страна, не е лошо да има е хепиенд, така съм по-спокойна, че нещата могат да се случат, макар и на филм. А след филма... се сдобих с ухажор. Оказа се съседът ми отляво в киното и съседът ми отдясно в метрото. Каза, че не смее да ми иска телефона, въпреки че е гледал такъв филм... Това само можеше да ме радва към онзи момент, но сега си мисля – силен ли беше всъщност филмът или хората са слаби по принцип?
http://www.youtube.com/watch?v=xM06FfyoYAo&feature=related
