Елитни убийци

Още като чух за Джейсън Стейтън и казах Не на Елитни убийци. Не защото англичанинът не ми е симпатичен, а защото все очаквам повече от филмите, в които участва. После обаче видях имената на Робърт Де Ниро и Клайв Оуен. Най-накрая видях, че филмът е направен по истински случай, в който скандално са земесени британските специални части. И нещата се решиха. И всъщност аз обичам такива филми – които задават въпроси, поставят теми, макар и никой да не си прави труда да им отговаря. Въпроси за морала в политиката, въпроси за това, на чия страна си и има ли изобщо значение, при условие че отдавна си отишъл отвъд категориите „добро” и „зло”. Извън тематиката и като изключим прекалено многото бой, който ядоха всички герои, хубавото на филма е добрата актьорска игра, автентичността /сериозно преследвана  от авторите на филма/ и липсата на нравоучения, така характерна за този тип филми. Отбелязвам специално и образа на Доминик Пърсел /”Бягство от затвора”/, много плътен и забавен. Въпреки че в крайна сметка филмът не надскача  много нивото на прилично петъчно забавление за смесени двойки, не съжалявам, че го гледах. А и Джейсън Стейтън не беше лош, може би ще съм по-благосклонна към следващия филм с негово участие.