Ричард Линклейтър е режисьор явление зад океана отдавна. Трилогията "Преди изгрев"/"Преди залез"/"Преди полунощ" и особено сниманият 15 години Boyhood са смели и новаторски събития в американското кино. Познавачите (нескромно) като мен обаче го откриха с Dazed and Confused (1993 г.) и това все още е любимият ми негов филм. Оттам е култовата реплика на Уудърсън (Матю Макконъхи) "Обичам ученичките - аз остарявам, те си остават същите!". [[quote:0]] След толкова години Линклейтър реши да направи нещо подобно, пак за края на 70-те/началото на 80-те - Everybody Wants Some! - проект (тихо минал по екраните, оценка 7.0 в IMDb и едва две номинации "Готъм"), оказал се приятно и зареждащо преживяване, прелестен в своята свобода, добро настроение, оптимизъм, вяра в младежта и в светлото безоблачно бъдеще, зареден с енергия за няколко руски атомни централи (няма да използвам любимото сравнение с искрящото скъпо френско шампанско). Да, в онези години е било леко, просто и волно да се живее, може би това е най-доброто десетилетие от века (въпреки странните прически). После (90-те имаха подобен заряд, но малко по-различен)...
Джейк (Блейк Дженър) е добре сложен строен русоляв младеж с чисто симпатично лице, който пристига в колеж със стипендия за футбол. Приятелите и съквартирантите му са подобни нахъсани момчета на прага на зрелостта, които се интересуват само от спорт, бира, жени (така и трябва да бъде на тези години), експериментиращи с дрогата и люшкащи се между различните музикални стилове - хеви рок, глем, диско, пънк (заглавието е взето от песен на Van Halen, саундтракът е уникален, вече си го поръчах).
Купонът тече непрестанно, разказът се разгръща леко и плавно, облеклата са цветни, шарени и подбрани с неподражаем вкус (дори впитите дънки с висока талия и изрязаните фланелки).
Героят се запознава с привлекателната, грациозна, очарователна и изящна Бевърли (Зои Дойч). Любовта идва неканена и неохотно скептична, но жива и дишаща на пресекулки и импулсивно. Сексът е откровение, близостта няма алтернатива. Красотата на безпардонната горделива младост и все още непопарените надежди.
Всичко свършва там. Защото имаме нужда и от надежда и умилително прехласване, сладка носталгия и лека меланхолия, от пауза, а не от хладния душ на ежедневната действителност (предстояща за героите), идваща с отговорности, скучни неотложни ангажименти, досадни задължения и неохотно порастване. При някои - умели въжеиграчи над бездната или просто късметлии - магията се запазва жива. Може пък и Джейк и Бевърли да са от тях.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
