Изкуство

Ex Machina: Бог от машината (2015)

Рядко се появяват подобни фантастики, които да могат да привлекат масовата публика, като в същото време й представят важни и разпознаваеми идеи (даващи поле за разсъждения и разговори след излизане от салона)

Ex Machina: Бог от машината (2015)

Четох, че истинската научна фантастика се отнася до идеи (и метафори).

“Ex Machina: Бог от машината” на Алекс Гарланд е представител на истинския жанр, но е изключение на големия екран, който е завладян по-скоро от фантасмагории, ефекти и динамика с вкус на научна фантастика, но нищо повече. Рядко се появяват филми като “Гравитация” и “Ex Machina: Бог от машината”, които да могат да привлекат масовата публика, като в същото време й представят важни и разпознаваеми идеи (даващи поле за разсъждения и разговори след излизане от салона). Ето защо “Ex Machina: Бог от машината” си заслужава вниманието дори за повече от едно гледане.

Нейтън (Натан е библейски пророк, името му на иврит значи “Божи дар”; в ролята е Оскар Айзък) е гениален и несметно богат програмист – нещо като собственик на света (има търсачка тип Гугъл и неограничен достъп до информацията на планетата). Изолиран е вдън гори, притежава „имение“, по-скоро територия, над която се лети с часове – величествена природа, каскади, ледове и безкрайни лесове, свежест, простор, неземна красота и вечен мир. Насред всичко това е построил идеалния бункер – футуристична, екологична архитектура, самодостатъчна, без никаква връзка с външния свят и с един единствен ключ за излизане – този у него. Нейтън се изживява като висша креатура и му трябва съвсем мъничко, за да си повярва, че е равен с боговете. Приносът му сред тях е, че е успял да създаде изкуствен интелект.

Кейлъб (или Халев, на иврит “сърцат, смел”, в Стария завет е един от дванадесетте еврейски съгледвачи, изпратени от Моисей да изследват Обетованата земя; в ролята е Домнал Глийсън) е служител в компанията на Нейтън. Кейлъб е на 26 години, програмист, с много добро мислене във високите нива на абстракциите. Но най-вече е едно „добро момче“, малко наивен и чувствителен млад човек. Нейтън го вика в бункера си със задача да проведе тест – дали машината, която е създал, е наистина съзнателна, или просто имитира като тези, които играят шах, но не знаят, че играят шах.

Ейва (вариант на Ева, но в случая вероятно идва от avis – “птица”; актрисата е Алисия Викандер) е изкуственият интелект; той, разбира се, е създаден под формата на жена – красива, млада, секси като невинна девственица. Тя никога не е излизала от стаята си, но е снабдена със знание (а може би и съзнание) за това какво представлява светът.

Кейко е четвъртият участник в историята (в някаква степен най-интересният; в ролята е Соноя Мизоно). Кейко е слугиня и секс робиня на Нейтън. Грациозна японка с приведени рамене и празен поглед – послушна, примирена и безмълвна присъстваща. Тя е в къщата, защото е безумно красива и секси, но и защото не говори английски – да не създава излишно безпокойство, напълно сляла се с мебелировката.

Кейлъб трябва да проведе няколко сесии с Ейва през стъклото на нейната стая, под постоянното видеонаблюдение на Нейтън. Разбира се, той веднага разпознава Ейва като човешко същество, независимо че създателят й е оставил ясно видими механични части. В Нейтън се пробужда човешката емпатия, на която добрите хора са способни, и той бързичко свежда за себе си Ейва до невинно момиче, държано в плен. Не е далеч и моментът, когато двамата ще искат да се скрият от всевиждащото око на създателя й, за което Ейва вече е намерила начин.

Бункерът (изследователският център) е затворен за Кейлъб – човекът има разрешение да отвори само някои врати, но повечето са заключени; още един божествен инструмент в ръцете не Нейтън. Скоро обстановката става от прекрасна и интригуваща клаустрофобична ала Кубрик и напрежението започва да расте, както и изненадите.

“Ex Machina: Бог от машината” е история за една класическа фантазия – тази, в която мъжът успява да създаде жената като физически и психологически устройваща го подправка в живота му. Двама от четиримата герои (жените) са в доминирана позиция и съществуването им зависи от оценката на мъжа. Гарланд постоянно кръжи около секса, но без постоянно да го натрапва.[[more]]Нейтън е гениален, но с нищо не се различава от който и да е негениален комплексиран и отритван мъж – просто нивото, на което действа, за да притъпи комплексите си, е стратосферно. Въпреки гениалността си той остава един загубеняк, който прави всичко възможно да излезе от стереотипа за гения (зубрача, “момчето с очилата”) и да се представя като алфа-мъжкар, но мотивите му да създаде жената точно такава са елементарни и далеч от божествените – напълно утвърждаващи стереотипите.

Гарланд е построил един мъничък макет на обществото – нуждата от власт и злоупотребата с нея, насилието и най-вече жените и начините им за оцеляване в свят, хилядолетно доминиран от мъжете, са сякаш вечни елементи от него.

А дали Ейва е робот... Според мен не инстинктът за оцеляване, а жаждата за свобода и познание е тази, която доказва съзнанието.