Съвременното кино ни накара да позабравим термина "фатална жена". В златната епоха на Холивуд, въпреки диктата на собствениците и продуцентите и зависимото положение (обикновени служители на заплата) на режисьори и актьори може би необяснимо и нелогично се раждаха шедьоври. Еманципирането на изпълнителите звезди (първо Чаплин, Дъглас Феърбанкс и Мери Пикфорд създават "United Artists") пренасочи парите към техните джобове, нещата са много по-почтени и морални, производството е огромно, но май резултатите не са чак толкова добри...
Най-известната femme fatale е Бети Дейвис (и нейната героиня в "Джезабел"), но тук ще разкажа за друга велика актриса, която не ѝ отстъпва по класа, въздействие, талант и признание - Барбара Стануик. Коронната ѝ роля е в "Двойна осигуровка"/"Double Indemnity" на Били Уайлдър по Джеймс Кейн (еталон за "филм ноар"), но най-ярко блести в "Кръвта на земата"/"Blowing Wild" от 1956 г., когато вече е на 46!
С нехарактерна хубост, сексапилна, чаровна, елегантна и неопитомена, алчна, меркантилна, манипулативна, ала влюбена...
Всичко в лентата на позабравения аржентинец Уго Фрегонезе е едновременно познато, отработено, клиширано и... брилянтно. Джеф Доусън (Гари Купър, кой друг?) е челиченият мъжага, висок, мускулест и красив самотник, който се бори с живота, докато се опитва за пореден път да извади петрол в Южна Америка. Дъч (характерният Уорд Бенд) е верният другар, простоват, ала хитър и предан. Пако (Антъни Куин, осем години по-млад от Стануик) пък е забогателият стар приятел, ученик и последовател - напорист, див, млад, хубав, вечно усмихнат и готов да помогне. Но се е оженил за голямата любов на Джеф - Марина (Барбара Стануик)...
Уж филмът е мъжки уестърн, а най-важна е жената, задължително фатална. С нехарактерна хубост, сексапилна, чаровна, елегантна и неопитомена, алчна, меркантилна, манипулативна, ала влюбена. Тук, повтарям, всичко е по схема. И какво от това? Марина не се спира пред нищо, за да си върне любимия и за да не го даде без бой на младата, грациозна и изящна хитруша с уж невинен поглед Сал Донали (Рут Роман). Разбира се, напънът ѝ е обречен, но доста от нас са на нейна страна. Защото има нещо красиво и романтично, дълбоко естествено и първично в нейния последен фатален порив към любов, маниакален, зъл и егоистичен.
Автор: Бистра Андреева
