Изкуство

Фестивалът Менар: „Да си жена е грях“

Най-несправедливо забравената жена в съвременна Турция.

Фестивалът Менар: „Да си жена е грях“

Фестивал "Менар"

Незихе Мухидин е най-несправедливо забравената жена в съвременна Турция. Заслугите й са толкова големи, че е необяснимо как името й е потънало някъде назад във времето, впрочем заедно с имената на останалите нейни съратнички, извоювали политическите права на съвременните турски жени.

Незихе Мухидин се ражда през 1889 година в семейство на просветени родители, а двамата й дядовци са генерали. Тя живее безгрижно в градините на имението на дядо си на брега на Босфора и не е принуждавана от семейството си да се омъжи, каквато е обичайната практика по онова време.

Първите женски списания и статии за правата на жените да избират съпрузите си и да имат думата за собствената си съдба, се появяват в Османската империя през 40-те години на 19-ти век и са гръцки и арменски. Скоро и мюсюлманките подемат тази тенденция. В документалния филм «Да си жена е грях» се показват кадри със статии от тогавашните списания, които са доста забавни – арабски букви и винетки и до тях напълно модерни френски илюстрации. Така или иначе просветителската работа дава своите плодове и в началото на 20-ти век Незихе и съмишленичките й вече имат цяла политическа програма. По онова време е абсурд жена да влезе в парламента, жените дори нямат право на глас, и затова Съюзът на жените решава да издигне кандидатурата на мъж – феминист, защитник на правата на жените. Кампанията се проваля, но в крайна сметка през 1934 година на туркините са дадени избирателни права.

Любопитен факт е, че първата партия в историята на Турция е Женската народна партия, създадена през юли 1923 година. Тя никога не е регистрирана, но изпреварва всички по-късни «мъжки» партии. Незихе и другите жени в партията, а по-късно в Женския съюз, се борят неуморно с книгите и статиите си за равноправие на жените.

Незихе Мухидин умира през 1958 година в психиатрична клиника, останалите жени от партията също угасват в крайна бедност и потъват в забрава. Днес жените в Турция не ги познават и не ги помнят и този красиво направен и много интересен документален филм има за цел да припомни имената им и недовършеното им и до днес дело.  

Фестивалът Менар: „Майчинство“ – за обичта, която не изчезва