Изкуство

Филомена/Philomena 2013

„Изгубеното дете на Филомена Лий“ се казва документалната книга, по която е направен този филм. И въпреки това, събитията в него изглеждат малко вероятни.

Филомена/Philomena 2013

„Изгубеното дете на Филомена Лий“ се казва документалната книга, по която е направен този филм. И въпреки това, събитията в него изглеждат малко вероятни.

Младата Филомена забременява неомъжена и семейството й я изпраща в манастир – родителите й казват на хората, че е умряла. В манастира Филомена ражда сина си и заедно с други прегрешили момичета изкупва греха си с тежък труд и молитви. А децата биват продавани на богати католици в САЩ.[[more]]Това е истината. А също и това как Мартин Сиксмит – талантлив журналист в творческа криза – решава да помогне на една от тези жени да открие сина си. Така започва пътуването на Филомена – Джуди Денч и Мартин – Стийв Кугън. Едва ли съдбата може да събере двама души с толкова различни съдби и характери. Колкото Филомена е смирена, мила и мъдра в своя скромен живот на пенсионерка, толкова Мартин е настъпателен, яростен и гневен в охолството си на човек, свикнал да получава всичко. Двамата няма да открият сина на Филомена – или поне няма да го открият жив. Онова, което е важно във филма, се случва след това – от двамата Филомена е тази, която има сили да прости, да се смири и да продължи напред, а Мартин иска да отмъщава, да наказва и да раздава присъди.

Последният филм на Стивън Фриърс, който гледах, беше „Кралицата“ с Хелън Мирън – история за това как най-могъщите мъже на кралството се смиряват пред една велика жена. В някакъв смисъл и във Филомена се разказва за същото – за това как пред майката, на която е отнето детето, се смирява първо Мартин, след това светът, а накрая може би и Бог. И всичко това е разказано без патос, с хумор и съвсем семпло. Защото истории като тази нямат нужда от преувеличение.