Изкуство

„Формата на водата“ и формата на любовта

Най-красивият любовен филм на годината е за любовта между няма самотна жена и земноводно чудовище.

„Формата на водата“ и формата на любовта

Водата няма форма – тя запълва съда, в който е налята. Според Гийермо дел Торо така е устроена и любовта. Затова най-красивият любовен филм на годината, тъжният и нежен „Формата на водата“, е за любовта между няма самотна жена и земноводно чудовище. [[more]] „Формата на водата“ има внушителен списък с награди, начело със „Златна палма“ от Венеция, а в САЩ сезонът на наградите едва сега започва – в случая със седем номинации за „Златен глобус“. По-важното е, че тук имаме история с потенциал както да бъде награждавана заради смисъла и красотата си, така и да бъде обичана от публиката заради своята магия.

Елайза (Сали Хоукинс) е не твърде млада и не особено красива няма жена, която живее сама и работи като чистачка в тайна военна лаборатория в разгара на Студената война. Елайза е сираче и някога е намерена в близост до вода – водата е много важна в този филм, сниман в леко мътните цветове на океанските дълбини, с бавно, сякаш подводно движение на камерата.

Всяка нощ тя сънува водни сънища, всяка сутрин е заобиколена от вода – яйцата за обяд завират в прозрачен съд, а тя взема дълга вана, където мастурбира (единственото малко удоволствие в нейния ден), дори прозорците на апартамента й са като люк на кораб. Един ден в лабораторията е докаран тайнствен контейнер, с който от дълбините на Амазонка е пренесено страшно чудовище. С него пристига и специално назначен охранител – в ролята е Майкъл Шанън, роден да играе бездушен садист.

Продължението не е голяма изненада за почитателите на Дел Торо – творец, който отдавна и истински разбира и обича чудовищата и за когото човекът е най-злото същество на земята. Режисьорът признава, че филмът от 1954 г. Creature from the Black Lagoon е едно от вдъхновенията за историята и как като дете тайно си фантазирал и рисувал в тетрадката си, че страшното създание от филма се запознава с момичето, двамата се разхождат или карат колело.

Елайза наистина се запознава с чудовището, което впрочем се оказва по някакъв зловещ начин красиво и дори секси – в ролята е странният и почти гениален мим Дъг Джоунс. С помощта на своите двама най-близки приятели – чистачката Зелда (Октавия Спенсър) и художникът Джил (Ричард Дженкинс) тя дори успява да го измъкне от лабораторията. Зелда е очарователна жена, дълбоко нещастна в брака си, която не е престанала да мечтае за истинска обич и не може да е равнодушна към никой влюбен на света. Джил на свой ред е гей и в очите на обществото е нещо като чудовище, така че той най-добре знае какво е да бъдеш отхвърлен и мразен.

За всеки човек от публиката със сигурност има други лични причини да съпреживее и запомни тази история – както е впрочем с всяка приказка и всяка любов