Изкуство

"Фрида", 2002

„За какво са ми крака, като имам криле да летя?“ – пише тя, прикована към леглото си и тази реплика се превръща в епитаф на един живот, живян в болка и идеализъм, и останал завинаги символ на несломимия човешки дух и любов към красотата.

"Фрида", 2002

Фрида Кало е велика, това всички ние го знаем. Само ми кажете друга толкова известна жена художничка… Онзи ден случайно попаднах на филма, който отдавна не бях гледала и реших да ви припомня за него.

Филмът на Джули Таймор е повече от филмова биография, той е възхвала на една чувствителна, талантлива, уязвима и силна, едновременно с това, жена. С вълшебните си актьорски изпълнения /за своето за съжаление Салма Хайек спечели само номинации, включително за Оскар и Златен глобус/, прекрасни костюми и грим /съвсем достойно отличени именно с най-престижните филмови награди/ и емоционална музика, „Фрида“ е оживяла картина. Ярки цветове и страстни мексикански песни – това остава в очите и ушите ви, дори след края на надписите. Салма Хайек има чудесна компания в лицето на Алфред Молина /Диего Ривера/, Джефри Ръш /Троцки/ , Антонио Бандерас, Диего Луна и Валерия Голино.

Накрая, разбира се, остават и сълзи - за трагичната съдба на Фрида, която може да победи всичко, но не и смъртта. „За какво са ми крака, като имам криле да летя?“ – пише тя, прикована към леглото си и тази реплика се превръща в епитаф на един живот, живян в болка и идеализъм, и останал завинаги символ на несломимия човешки дух и любов към красотата.