Знаете ли, че можем да гледаме чудесен едноименен филм за сестрите Бронте – To Walk Invisible: The Bronte Sisters (архивният и неоткриваем Les soeurs Brontë с Изабел Аджанѝ не се брои). Режисьор на филма на BBC One е Сали Уейнрайт, а сълзите са сигурни.
Прескачаме направо в периода, когато енергичната и вироглава Шарлот (Фин Аткинс), сприхавата и миловидна Емили (Chloe Pirrie) и фината, кротка Ан (Чарли Мърфи) са се върнали да живеят в семейната къща с овдовелия си, средно заможен, строг и скован баща Патрик (Джонатан Прайс) и брат си Брануел (Adam Nagaitis) – вечно пиян, обзет от отчаяние и самоомраза. Двете по-големи сестри са починали от туберкулоза (семейния бич), останалите едвам свързват двата края, а Брануел още копнее за по-възрастната богата жена, в която е влюбен.
Под влиянието на смелата и своенравна Шарлот трите решават да публикуват под псевдоним първо стиховете, после и романите си (което им струва 50 лири). Останалото е история – стиховете на Емили, „Джейн Еър“ и „Брулени хълмове“ са вечни класики, шедьоври на британската литература. И за не толкова вманиачените като мен – „Агнес Грей“ и „Тайнствената непозната“ на Ан са признати по-късно за творби от същия ранг (непременно ги прочетете). Накрая сестрите застават зад произведенията си с имената си, а Брануел, разяждан и от завист, си отива от алкохолизъм. На погребението му Емили се простудява и умира от туберкулоза, същата съдба сполетява Ан следващата година (и двете нямат 30). Шарлот живее съвсем малко повече.
Какъв божествен каприз, каква прищявка на сляпата съдба концентрира толкова гениалност в толкова малка общност? Представяте ли си, ако сестрите Бронте бяха живели само още 10 години, какви шедьоври щяха да ни завещаят? Аз дори не смея да си го помисля, защото ме обхващат горчивина, меланхолия, скръб и тъга.
