Изкуство

Going Clear: Scientology and the Prison of Belief (2015)

Всичко тръгва от фантазията на Рон Хъбард. Талантлив писател фантаст, той е написал буквално хиляда книги, но най-вече е известен като автор на мисълта, че ако искаш да печелиш милиони, най-добре е да имаш своя религия.

Going Clear: Scientology and the Prison of Belief (2015)

Going Clear: Scientology and the Prison of Belief (2015)

Снимка: HBO

Може би защото никога не съм се интересувала от култове и сектантски практики, не вярвам в русалки и ангели и съм изкласила всички класове в хуманитарното си образование, документалният филм на HBO "Going Clear: Scientology and the Prison of Belief" (премиерата беше на 29 март, много високи оценки от критици и публика) не ме увлече от самото начало. Всъщност, започнах да го гледам заради онази зловеща лилава сграда, от която винаги ме побиват тръпки и за която исках да разбера повече. 120 минути минаха неусетно.

Сциентологията е религия дотолкова, доколкото претендира да е такава – на принципа на онези хора, които са известни с това, че са известни. Причината, поради която сциентологията не е комикс, е амбицията на основателя й Рон Хъбард, който през 50-те години на ХХ век се усеща, че „ако имаш религия, не плащаш данъци“.[[quote:0]]

За разлика от християни, мюсюлмани, будисти, бахаи и други религиозни хора, които лесно и бързо могат да обяснят с прости думи в какво вярват, сциентоложката църква разкрива истините пред вярващите и им дава достъп до „секретни материали“ само след определено ниво. Забележително е например разкриването на мистерията за Сътворението. Нека ви го разкажа и това ще е почти единственото нещо, което ще издам от сюжета на филма. Преди 75 милиона години галактическият диктатор Ксену замразява хора и ги хвърля във вулкани. Оттам освободените от тела души някак скачат в новородените. Сциентолозите вярват, че глутниците духове (тетани), населяваща телата ни, са източници на нашите страхове и несигурности. От тук до изчистването ни от тях ни делят само пожизнена преданост към църквата и доста пари.

Но откъде започва всичко? От фантазията на Рон Хъбард. Талантлив писател фантаст, той е написал буквално хиляда книги, но най-вече е известен като автор на мисълта, че ако искаш да печелиш милиони, най-добре е да имаш своя религия. Съчетавайки елементи от своите фантастични истории със „задълбочено изследване на способностите на човешкия разум“, което провежда, през 1950 г. Рон Хъбард издава книгата „Дианетика. Модерната наука за умственото здраве“. Човекът, който видимо не притежава такова, уцелва времето и мястото (след Втората световна, Щатите) и книгата му става бестселър.[[more]]Останалото е разказано последователно и аналитично от авторите на филма и интервюираните бивши членове от върховете на тази организация. Филмът не оставя настрана и две от лицата на организацията – Джон Траволта и Том Круз – разгледани са и техните роли и евентуални мотиви да са част от сциентоложката църква.

Невероятното за мен в историята на сциентоложката църква не е, че тя съществува – хора с вкус към екзотични култове и практики се намират във всички времена и определено всеки има право да вярва в каквото намери за добре. Невероятното е, че тя успява да изгради здрава и сложна организационна система, която печели милиарди и благодарение на това разширява властта си до степен да се наложи като сериозен играч в “каталога” от духовни избори. И, разбира се, да овладее контрола върху големи групи хора, поддържайки една добре смазана машина за манипулация и репресии.

Заслужава си да запишете този филм в списъка "задължителен за гледане".