Не можеш да очакваш малко от филм по романа на Чарлз Дикенс с Ралф Файнс и Хелена Бонъм-Картър. Новата екранизация на класическата литературна творба обаче предизвика у мен разнопосочни чувства. От една страна – страхотни актьорски изпълнения /особено на вече споменатите/, сценография, костюми и атмосфера. От друга – липса на нов, оригинален прочит на толкова познатия ни роман и особено във втората половина на филма – разпокъсаност и загуба на водещата нишка.Не знам, мисля си, че за да посегнеш към толкова популярна и снимана вече творба, трябва да имаш нещо ново да кажеш. Този филм за мен не е по-добър от екранизацията от 1998 г. с Итън Хоук и Гуинет Полтроу, особено що се отнася до изпълненията на главните актьори. В днешната версия Джереми Ървайн /Пип/ и Холидей Грейнджър /Естела/ бледнеят, може би най-вече в сянката на големите Бонъм-Картър и Файнс, съответно в ролите на мис Хавишъм и Магуич. Но в крайна сметка може би името е подвеждащо и ако нямаме толкова големи надежди, това е един чудесен филм, който да гледаме по телевизията някоя вечер.