ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Graduation" – ние останахме, но децата ни ще заминат...

"Graduation" – ние останахме, но децата ни ще заминат...
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Ние останахме, но децата ни ще заминат. Българските деца „за износ“ – образовани, мотивирани, амбицирани от родителите си да търсят по-добър живот в един свят, който романтично грее в светлината на справедливост и богатство.

И ето ме мен – майка на дванайсетокласник от езикова гимназия, вече подсигурен със сертификат за втори език и списък с немски университети, гледаща филм за един баща в Румъния, който иска най-доброто за дъщеря си абитуриентка – да я изпрати да учи в Лондон.

Идентичността на изходната ситуация изобщо не е единствената причина този филм да резонира така дълбоко в мен – румънското кино отдавна има култов статус и той се дължи именно на факта, че всичко в него е истинско до последния детайл. Режисьорът Кристиан Мунджу се смята за първия представител на румънската „нова вълна“ с филма си „4 месеца, 3 седмици и 2 дни“ (2007) – носител на „Златна палма“ в Кан. Филмът Graduation е едва третият му режисьорски проект за тези десет години и вече има дълъг списък с награди, включително и за режисура в Кан. Доктор Ромео Алдеа (Адриан Титиени) е хирург в болницата в град Клуж. Той и жена му са се върнали в родния си град през 1991 г. с надеждата да променят света, но десетилетия по-късно Румъния е все така тъжно и грозно място, а единствената светлина в живота на доктора е дъщеря му Елиза, приета да учи психология в Лондон с пълна стипендия. Последната стъпка към заминаването й са отличните оценки от матурата, но в навечерието на изпитите Елиза е нападната и сега завършването й с отличие е под въпрос. Докторът, почтен и добър човек, който, разбира се, познава абсолютно всички в града, започва отчаяно да търси начин да промени резултатите от матурата.

Кристиан Мунджу казва, че в Румъния наричат неговото поколение – останалите в страната негови и мои връстници – „пожертваното поколение“. У нас нямаме толкова безжалостно определение за тези хора, но смисълът ни е напълно ясен. Докторът е именно от тях. Целият филм, животът на доктор Алдеа в Клуж, е заключен между грозни и безрадостни панелни блокове, дългите коридори на болницата и изоставените строежи и изкопи по улиците. Дори за миг няма да видим прочутата катедрала в Клуж, красивите стари улички в центъра, нещо шарено или мелодично („в живота няма музика“, казва Мунджу) и никой не се смее на глас.

По някакъв начин историята е огледална на тази в друг румънски филм – „Позиция на дете“, в който майката се опитваше да направи най-доброто за сина си. И докато там героинята Корнелия беше нагла и безскрупулна, то тук добрият доктор Ромео е мил с всички и се опитва сам да понесе последствията. Резултатът обаче е идентично двусмислен.

Кристиан Мунджу казва, че за него най-голямо удивление предизвиква фактът, че дори в страни като Италия и Гърция, в които никога не е имало социализъм, хората му казват, че историята може да се случи там. За нас обаче всичко наистина е ясно до последния дребен детайл – от съученика в полицията, който си почива покрил лицето си с носна кърпа, до завесата в банята на бабата, захваната с кабърчета. Задължителен филм, в който всички ще се открием по малко.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...