ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Граница“ – кино приказка за възрастни

„Граница“ – кино приказка за възрастни
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Наградата, която този филм спечели в Кан, е в категорията „Особен поглед“ и едва ли може да се измисли по-подходящо име. Защото този филм е забележителен и безспорно заслужава награди – до момента те са около две дузини – но той е също така необичаен, почти физически некомфортен за гледане и е, да, особен поглед върху света.

Режисьор и съавтор на сценария е иранецът със шведски паспорт Али Абаси. Асоциациите със собствената му съдба и проблемите с адаптацията и приемането в Швеция изглеждат предсказуеми, но са факт – именно това е първоначалният му импулс да се заеме с произведението на Йон Айвиде Линдквист.

Тина работи на границата, по-конкретно на морската граница на Швеция, където минават пътниците от фериботите. Тя има свръхчувствителни сетива и буквално надушва лошите хора. Тина живее на границата и в много по-буквален смисъл – тя има почти свръхестествена връзка с природата, животните не се страхуват от нея, а хората, напротив, са по-скоро резервирани.

Един ден през митницата минава Воре, който досущ прилича на Тина. Тя надушва нещо у него, но така и не знае какво – може би това е просто неговата различност. Тина и Воре са особен вид същества и срещата им ще ги накара да преосмислят отношенията си със света и с хората, които ги заобикалят.

Малко прекалено мрачен и страшен за моя вкус и с главни герои, които са потресаващо гримирани (филмът е с номинация за Оскар в категорията), „Граница“ е от онези филми, които са хем некомфортни, хем направо не можеш да отделиш очи от екрана. Тина и Воре са грозни, но всичко останало, гората и природата са снимани прекрасно и във филма има кадри, които са почти омагьосващи.

Въпросите за човешкото и отвъдното, за доброто и лошото, за човечността и нейното друго, за любовта и интимността са част от киното от самото му начало и е трудно да се намери толкова необичаен поглед. „Граница“ определено ще ви изненада и ще ви замисли – киното го прави все по-рядко.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...