"Грета" на Нийл Джордан (доказал майсторство в чувствени истории като "Мона Лиза", "Играчка-плачка" и "Краят на аферата") е чудесно преживяване за всеки, обичащ Алфред Хичкок или поне заплетения майсторски и сръчно заснет с уважение към интелекта на зрителя трилър. И с основно женски герои.
Франсис (младата и талантлива Клоуи Грейс Морец) е студентка в Ню Йорк, която си докарва допълнително средства като келнерка в скъп ресторант. Свенлива и мълчалива, но фина, нежна и чаровна, тя открива скъпа чанта в метрото и я връща на притежателката ѝ (вътре има лична карта) – самотната и запазена Грета Хедиг (Изабел Юпер). Горда вдовица в средата на 50-те си години, с изтънчени черти и изящна фигура, загубила скоро талантлива дъщеря пианистка. Грета постепенно, едновременно с такт и натиск и използвайки травмата на Франсис от смъртта на майка ѝ, обсебва живота на по-младата и неопитна жена. Наивната и благодушна девойка обаче случайно отваря шкаф, в който има много чанти (като намерената от нея) с имена на момичета на гърба им. Започва ужасът и Грета не е само "stoker", а е опасен психопат, зла, изобретателна и хлъзгава като змийорка.
Разбира се, Франсис има вярна и красива приятелка (Майка Монро), любящ и всеотдаен, но наранен и отблъснат баща (Колм Фиоре), а на сцената се появява и задължителният частен детектив (Стивън Рей) – компетентен, смел и комбинативен, но малко самонадеян. Съставките са ни ясни, историята е уж предвидима, но удоволствието е гарантирано (въпреки необосновано ниската оценка в IMDb) – заради качеството на изпълнението на Изабел Юпер и Клоуи Грейс Морец, а и заради уверената и даровита режисура на Нийл Джордан. Наранените, егоцентрични, властни и лабилни жени също могат да бъдат демонични чудовища и тяхното обуздаване е дори по-трудно от това на някой известен сериен убиец.
Автор: Бистра Андреева
Ето и един трилър по скандинавски
