Не може всичко във филмографията ти да е шедьовър, но когато си Никол Кидмaн, хората го очакват. Вероятно тя можеше да изиграе Грейс Кели и да получи „Оскар“, но тук е виновна дотолкова, доколкото се е съгласила да участва в „Грейс от Монако“ (в стрийма на Netflix в момента). Естествено, заради Никол Кидман го гледах от начало до край. Не мисля, че е нужно да споменавам който и да е друг от създателите и актьорския състав (добре, Тим Рот е принц Рение).
Филмът не е чак толкова тъп, колкото този, в който Наоми Уотс изигра принцеса Даяна (не знам дали е случайно, че и двете с Никол Кидман са австралийки). Но е сълзлива мелодрама, която би трябвало да е биографичен филм за Грейс Кели, а няма почти нищо общо с реалността. Достатъчно е да кажа, че Шарл дьо Гол изобщо не е присъствал на бала на Червения кръст, който се явява кулминацията на лентата.
„Грейс от Монако“ е нещо като епизод от „Дневниците на принцесата“.
Придворни интриганти, голяма криза в отношенията между Монако и Франция, съпруг, който не е ясно обичал ли я е изобщо някога, намек, че бракът им е по-скоро уреден. И постоянно присъствие на Онасис и Калас, които са като част от обзавеждането в двореца.
Няколко години след брака си с принц Рение Грейс Кели е нещастна в златната си клетка, не говори френски, не се чувства на място, никой не я приема сериозно и храни илюзията, че може да съчетае новия си статут с нова роля във филм на Хичкок. След като Монако изпада в изолация, тя внезапно се свестява, приема малкото кралство като свой дом, научава скоростно френски и кралски обноски, „слиза при народа“, който мигновено я заобичва, и организира план за спасението на най-старата монархия в Европа.
Междувременно много сълзи, много бясно шофиране по пътя до двореца, чудни гледки и жарко слънце. И ако има нещо хубаво в този филм освен пейзажа, слънцето и синьото на басейна, то това са костюмите – някои от нейните костюми (като роклята за бала на Червения кръст) са точно копие до последното копче. Съчетани, тези неща правят „Грейс от Монако“ един красиво сниман филм, една полирана фасада без съдържание. Каквото, изглежда, е и самото Монако.
