"Хавър"

Гледала съм един предишен филм на Аки Каурисмаки – „Мъжът без минало” (носител на голямата награда на журито в Кан), и от него знам, че това е режисьор, който търси поезия в живота на малкия човек, който понякога всъщност е мнооого голям.  Новият му филм „Хавър” затвърди това правило, при това по още по-небрежен и усмихнат начин, без нравоучения и тежки проповеди – направо с непосилна лекота. Филмът разказва за жителите на сигурно най-бедния квартал на северно-френското пристанище, които се обединяват в спасението на едно гамбонско момче. То пък случайно се озовава в града им докато се опитва да емигрира от родината си и да стигне до Лондон, където живее  майка му. Простичко, непретенциозно, дори некрасиво - финландецът намира красотата не в бита, а в душата на героите си.  Истината е, че предишният филм на Каурисмаки ми направи много по-силно впечатление, но това ни най-малко не намалява качеството на този. Особено, ако той е първият филм на режисьора, който гледате.