Изкуство

Хобит - завръщането на магията

След три часа прекарани не в претъпкано с хрупащи пуканки хора, а в свят, пълен с вълшебство, мога да кажа само едно – Хобит е дори по-добър от Властелинът на пръстените. Е,да, видели сме само първата серия, но и така е ясно – не за друго, а заради динамиката и липстата на протяжни сцени, с които Властелинът беше пълен. Но тук, в интерес на истината, сме длъжни да признаем, че и книгата за Билбо Бегинс е такава – по-стегната и динамична.

Хобит - завръщането на магията

След три часа прекарани не в претъпкано с хрупащи пуканки хора, а в свят, пълен с вълшебство, мога да кажа само едно – Хобит е дори по-добър от Властелинът на пръстените. Е,да, видели сме само първата серия, но и така е ясно – не за друго, а заради динамиката и липстата на протяжни сцени, с които Властелинът беше пълен. Но тук, в интерес на истината, сме длъжни да признаем, че и книгата за Билбо Бегинс е такава – по-стегната и динамична. Лично аз намирам, че поне дотук разтягането на разказа в цели три серии изобщо не се е отразило на ритъма.

И така – малко преди Коледа, както в добрите стари времена, когато в продължение на три години всяка порция приключения в Средната земя  ми беше подаръкът за празниците, отново съм пленена напълно и очарована до степен, в която собственият ни живот ми изглежда лишен не само от вълнения, но и от смелост, себеотрицание и чест – старомодни понятия, от които все пак мисля – имаме отчаяна нужда и днес.

Няма смисъл да ви разказвам за сценографията, специалните ефекти и майсторството на Питър Джаксън да превърне едни симпатични британски актьори с елегантни костюми във вълшебни същества с бради, ризници и много магнетизъм. Няма начин да го направя - просто трябва да се види. Само ще кажа че след този филм се почувстах много по-добре, със събудено въображение и желание за приключения. Даже Мраколесът, в които понякога имам чувстото че живеем, ми изглежда като Ломидол, а от снощи наричам моя любим Торин, а той пък няма нищо против :)