ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

И тази година киното е музика

И тази година киното е музика

Paramount Pictures

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

И тази година киното е музика. Музиката на гиганти като The Beatles и Елтън Джон. Музиката, която ни наелектризира, разтърсва и държи в плен много след като сме изгледали лентите, които разказват историите за големи сцени, верни фенове и огромни таланти.

Въпреки че и "Вчера си е за вчера", и "Рокетмен", а и "Бохемска рапсодия" (2018), използват художествена измислица, красиво вплетена в реалността около музикантите, въпреки че критици и хейтъри твърдят, че на ниво сценарий може още да се желае и при трите ленти, за мен те са изпълнили най-важния си замисъл – да ни накарат да си спомним онези безценни моменти, в които музиката на големите музиканти е съпътствала най-красивите ни преживявания.

Тази година още един велик режисьор – Дани Бойл, отличен с "Оскар" за "Беднякът милионер", отдава значимото на музиката на една от най-големите банди някога. В лентата "Вчера си е за вчера" ("Yesterday") той се опитва да възкреси спомена за The Beatles по един доста смел, да не кажа и рискован начин – като се опитва да ни убеди, че има и една фикционална вселена, в която най-известните музиканти на света никога не са съществували. Да, това е в основата на сюжета на филма, в който героят Джак Малик (изигран от Химеш Пател) постепенно разбира, че никой на този свят не е чувал за легендарната група. Малик осъзнава, че това е звездният му миг и огромен шанс да се превърне от един посредствен музикант в легенда. И той се превръща във феномен – като Джон Ленън, Пол Маккартни, Ринго Стар и Джордж Харисън. Във филма участва и певецът и носител на "Грами" Ед Шийран, който играе самия себе си. Именно Шийран помага на Джак да пресъздаде някои от най-големите хитове на The Beatles по трогателен и неповторим начин. 

Разбира се, този "прочит" на музиката на ливърпулската четворка е направо скандален за някои от феновете, но както казва Бойл, идеята най-вероятно би допаднала на The Beatles, тъй като "те са експериментатори със специфично чувство за хумор". Режисьорът допълва, че Ринго Стар и вдовицата на Джордж Харисън са гледали филма, а Пол Маккартни е имал позитивна реакция към трейлъра. За мен филмът издиша при развитието на сюжета, но душата ми беше пълна с музиката на The Beatles и любимата ми "Yesterday". 

И ако "Вчера си е за вчера" за мен определено е филм за музиката, то "Бохемска рапсодия" е филм за душата и сърцето на музиката. За харизмата, за таланта. И Рaми Малек, който се превъплъщава във Фреди Меркюри, успя да предаде тази харизма и този талант.

Има още...