Изкуство

И тази година киното е музика

Още филми за велики музиканти

И тази година киното е музика

Universal Pictures

И тази година киното е музика. Музиката на гиганти като The Beatles и Елтън Джон. Музиката, която ни наелектризира, разтърсва и държи в плен много след като сме изгледали лентите, които разказват историите за големи сцени, верни фенове и огромни таланти.

Въпреки че и "Вчера си е за вчера", и "Рокетмен", а и "Бохемска рапсодия" (2018), използват художествена измислица, красиво вплетена в реалността около музикантите, въпреки че критици и хейтъри твърдят, че на ниво сценарий може още да се желае и при трите ленти, за мен те са изпълнили най-важния си замисъл – да ни накарат да си спомним онези безценни моменти, в които музиката на големите музиканти е съпътствала най-красивите ни преживявания.

Тази година още един велик режисьор – Дани Бойл, отличен с "Оскар" за "Беднякът милионер", отдава значимото на музиката на една от най-големите банди някога. В лентата "Вчера си е за вчера" ("Yesterday") той се опитва да възкреси спомена за The Beatles по един доста смел, да не кажа и рискован начин – като се опитва да ни убеди, че има и една фикционална вселена, в която най-известните музиканти на света никога не са съществували. Да, това е в основата на сюжета на филма, в който героят Джак Малик (изигран от Химеш Пател) постепенно разбира, че никой на този свят не е чувал за легендарната група. Малик осъзнава, че това е звездният му миг и огромен шанс да се превърне от един посредствен музикант в легенда. И той се превръща във феномен – като Джон Ленън, Пол Маккартни, Ринго Стар и Джордж Харисън. Във филма участва и певецът и носител на "Грами" Ед Шийран, който играе самия себе си. Именно Шийран помага на Джак да пресъздаде някои от най-големите хитове на The Beatles по трогателен и неповторим начин. 

Разбира се, този "прочит" на музиката на ливърпулската четворка е направо скандален за някои от феновете, но както казва Бойл, идеята най-вероятно би допаднала на The Beatles, тъй като "те са експериментатори със специфично чувство за хумор". Режисьорът допълва, че Ринго Стар и вдовицата на Джордж Харисън са гледали филма, а Пол Маккартни е имал позитивна реакция към трейлъра. За мен филмът издиша при развитието на сюжета, но душата ми беше пълна с музиката на The Beatles и любимата ми "Yesterday". 

И ако "Вчера си е за вчера" за мен определено е филм за музиката, то "Бохемска рапсодия" е филм за душата и сърцето на музиката. За харизмата, за таланта. И Рaми Малек, който се превъплъщава във Фреди Меркюри, успя да предаде тази харизма и този талант.

Има още...


Той изпя парчетата със свой почерк, гласът му е миксиран с този на гласовия двойник на Фреди – Марк Мател, но аз изгледах филма като омагьосана, защото Фреди "оживя", както и спомените колко го обичах на сцената, как дъхът ми спираше, докато слушах неговия глас, въпреки или може би именно заради пропуските на филма или дребните несъвършенства в играта на Малек.

 

Не по-малко ме впечатли и “Рокетмен” – филмът, който разказва невероятната история на композитора, шоумена и певеца Реджиналд Кенет Дуайт, когото всички ние познаваме като големия сър Елтън Джон. Защото той не може да е обикновен биографичен филм. Тъй като самият Елтън Джон е необикновен. Лентата проследява шеметната трансформация на музиканта – от дете чудо в Кралската музикална академия до една от най-въздействащите, пищни и екстравагантни звезди днес. “Рокетмен” също е филм за таланта, за силата на желанието и за магията на музиката.

А общото между "Бохемска рапсодия" и "Рокетмен" е Декстър Флетчър. След като режисьорът смело поема "Бохемска рапсодия" от оттеглилия се Брайън Сингър, той не се колебае още веднъж да се гмурне в морето от вселенска музика. И ако “Бохемска рапсодия” беше критикуван за изкуствено излъскване на имиджа на Фреди Меркюри и замазването на противоречиви теми като сексуалността му и прекомерната употреба на наркотици, “Рокетмен” скочи с главата надолу именно в центъра на тези табута – провокативните сексуални сцени, смъркането на кокаин и откритото: “Аз съм гей!”. 

Но това не е всичко, след легенди като The Beatles, Queen и Елтън Джон, ред идва и на Краля на рока – Елвис Пресли, като режисьор на новия биографичен филм ще е Баз Лурман ("Ромео и Жулиета", "Мулен Руж" и "Великият Гетсби"). Защото явно всички ние, които сме малко old school, имаме нужда от вечната музика на великите легенди. И искаме да заразим с нея и децата ни!

 

Остин Бътлър ще се превърне в Краля на рока