ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Ида": "Оскар" 2015 за чуждоезичен филм

"Ида": "Оскар" 2015 за чуждоезичен филм

Този черно-бял, красив и тих, сравнително кратък (под час и половина) филм е може би най-мъдрият избор на Американската киноакадемия тази година. На фона на номинираните холивудски продукции в другите категории – от налудничаво пъстрия (и разкошен) „Грандхотел Будапеща“ до претрупания със символи и алегории „Бърдмен“, филмът „Ида“ на Павел Павликовски е като черно-бяла снимка – проста и ясна емоция, която ни пробожда право в сърцето. Неслучайно филмът има още 60 други награди и 49 номинации.

Полша, смълчан католически манастир, покрит със сняг. Младата послушница Ана се готви да даде обет и по традиция преди това има няколко свободни дни, в които да посети семейството си. Ана е сираче и единственият й жив роднина е нейната леля, която тя никога не е виждала. В тишината и безвремието на манастира е абсолютно невъзможно да се разбере кога се развива действието. Едва когато Ана тръгва към леля си, виждаме следвоенна Полша – някъде през 60-те години, олющени сгради и намръщени хора.Още в първите пет минути Ана се сблъсква с тайната на своя живот: истинското й име е Ида Лебенщайн и тя е еврейка. Всъщност това не е филм за Холокоста. Просто тази страшна глава от историята на Полша е абсолютно ясна рамка, в която за Ида може да се разкаже без никакви излишни и многословни въведения. Същото се отнася и до комунистическия терор – друга рамка в същия формат, споменат като паралел в хода на действието. В пресечната точка на тези два исторически кошмара Ида търси своя път – напред към света или назад към манастира.

Да се разказва „Ида“ е колкото ненужно, толкова и невъзможно – поне половината от филма е в мълчанията, в хубавата музика, в кадрите с изплъзващата се Ида – очите й са неизменно сведени надолу или половината й лице е извън кадъра, точно както мислите и чувствата й са дълбоко заровени някъде в нея.

През годините мнението ми за Павел Павликовски като творец се е променяло няколко пъти – според това колко ми харесва поредният му филм. Но никога не съм била толкова впечатлена. Самият Павликовски разказва, че това е много специален проект за него. За първи път той снима в родната Полша, със сценарий само 25 страници и с младата Агата Чебуховска в главната роля, която всъщност не е актриса, а студентка по философия и е открита случайно в едно кафене след дълго и безплодно търсене. Без съмнение – идеален избор.

Филм за вярата и смисъла, за времето и вечността, за любовта и прошката, които се простират много отвъд думите. Задължителен!

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...