Изкуство

"Ида": "Оскар" 2015 за чуждоезичен филм

Този черно-бял, красив и тих, сравнително кратък (под час и половина) филм е може би най-мъдрият избор на Американската киноакадемия тази година.

"Ида": "Оскар" 2015 за чуждоезичен филм

Този черно-бял, красив и тих, сравнително кратък (под час и половина) филм е може би най-мъдрият избор на Американската киноакадемия тази година. На фона на номинираните холивудски продукции в другите категории – от налудничаво пъстрия (и разкошен) „Грандхотел Будапеща“ до претрупания със символи и алегории „Бърдмен“, филмът „Ида“ на Павел Павликовски е като черно-бяла снимка – проста и ясна емоция, която ни пробожда право в сърцето. Неслучайно филмът има още 60 други награди и 49 номинации.

Полша, смълчан католически манастир, покрит със сняг. Младата послушница Ана се готви да даде обет и по традиция преди това има няколко свободни дни, в които да посети семейството си. Ана е сираче и единственият й жив роднина е нейната леля, която тя никога не е виждала. В тишината и безвремието на манастира е абсолютно невъзможно да се разбере кога се развива действието. Едва когато Ана тръгва към леля си, виждаме следвоенна Полша – някъде през 60-те години, олющени сгради и намръщени хора.[[more]]Още в първите пет минути Ана се сблъсква с тайната на своя живот: истинското й име е Ида Лебенщайн и тя е еврейка. Всъщност това не е филм за Холокоста. Просто тази страшна глава от историята на Полша е абсолютно ясна рамка, в която за Ида може да се разкаже без никакви излишни и многословни въведения. Същото се отнася и до комунистическия терор – друга рамка в същия формат, споменат като паралел в хода на действието. В пресечната точка на тези два исторически кошмара Ида търси своя път – напред към света или назад към манастира.

Да се разказва „Ида“ е колкото ненужно, толкова и невъзможно – поне половината от филма е в мълчанията, в хубавата музика, в кадрите с изплъзващата се Ида – очите й са неизменно сведени надолу или половината й лице е извън кадъра, точно както мислите и чувствата й са дълбоко заровени някъде в нея.

През годините мнението ми за Павел Павликовски като творец се е променяло няколко пъти – според това колко ми харесва поредният му филм. Но никога не съм била толкова впечатлена. Самият Павликовски разказва, че това е много специален проект за него. За първи път той снима в родната Полша, със сценарий само 25 страници и с младата Агата Чебуховска в главната роля, която всъщност не е актриса, а студентка по философия и е открита случайно в едно кафене след дълго и безплодно търсене. Без съмнение – идеален избор.

Филм за вярата и смисъла, за времето и вечността, за любовта и прошката, които се простират много отвъд думите. Задължителен!