Един от най-любимите ми фентъзи романи е филмиран. И то хубаво. В момента по HBO се излъчва 4-ти епизод на първа серия и това, колкото и объркващо да звучи, за любителя на такива истории означава само едно – възможност за дъъълга наслада. Самата книга е такава, там пък сме стигнали до 4-ти том, което е нищо за подобна по мащаби сага и вместо да се разплитат, интригите стават все по-сериозни и изобщо нещата са далеч от своя край. Което, пак казвам, е добре за пристрастените, поне засега няма опасност да изпаднем в абстиненция. Пък и издателите и продуцентите на такива златни литературни или филмови находища едва ли ще оставят горкия автор, в случая Джордж Р.Р. Мартин, да почива. Дано само да има идея как да свърши всичко това... Всъщност той самият твърди, че има и описва финала като огромно гробище, над което фучи зимна виелица. Бррррр!
„Игра на тронове” следва успешно каноните в този жанр, които, както знаем, са зададени съвсем скоро, с излизането на историческия „Властелинът на пръстените” на Питър Джаксън. Благодарение на факта, че HBO съвсем „не е телевизия”, имаме страхотна кинематография, мащабни декори и ефекти и внушителна автентичност. Зад това стои сумата от 5 милиона долара зад всеки епизод, както и играта един много добър актьорски екип, сред който блести любимият ми Шон Бийн, тук по-скоро положителен герой, ако това изобщо е възможно в една толкова яростна и средновековна борба за надмощие.
Този филм със сигурност нямаше да е толкова сполучлив без изумително живата история на романа, доказателство за което е и фактът, че въпреки че я съм чела преди години, помня всички имена и подробности, като че ли познавам тези десетки хора лично. Трябва обаче да отдадем дължимото и на авторите на екранизацията, които съвсем не са се изложили, а напротив – създали са епос и са изградили живи характери, нещо трудно и съвсем не често срещано.
