Малко по задължение и с досада и нежелание седнах да гледам по "Синемакс" "Икономика на брака". Едната причина беше, че колкото по-неизвестни са френските филми, толкова са по-хубави (извинявайте за постоянното повтаряне), другата - режисьорът Йоахим Лафос. Иначе оценката в IMDb е 6.6, награди няма. А трябваше, защото с такава тематика и толкова прочувствени и дълбоки произведения почти няма.
Мари Баро (Беренис Бежо, блестяща) и Борис Марке (Седрик Кан, по принцип сценарист и режисьор) са разведени след повече от 10 години брак, но живеят заедно (имат две сладки, палави и умни деца). Всъщност съжителстват в нейната къща и тя не спира да му го натяква... Мари е нежна, крехка и изящна, с интелигентна хубост и заможна, Борис е груб, първичен, широкоплещест, мъжествен, но с непосредствен естествен чар, строителен работник от низините. Единственият друг що-годе важен герой е майка ѝ Кристин (голямата Марте Келер, която през 70-те играеше с Пачино), сговорчива, търпелива и тиха красиво остаряла жена, която няма нищо против зет си.
"Мразя походката му, обноските му, външния му вид, НЕНАВИЖДАМ ГО", казва Мари на стари приятели, срещата с които Борис дебелашки и просташки проваля. Дълго сме на нейна страна (винаги взимаш страна!), защото е обичлива, кротка и отстъпчива, докато той е уж нехаен и повърхностен, дължи пари на съмнителни типове, забравя срещи с децата, няма пукнато евро, не купува футболни обувки на дъщеря си, въпреки че е обещал преди седмица, не си търси упорито работа. [[more]]И ето я "черешката" - тя иска да му даде една трета от продажната цена на къщата (400 000 евро), само и само да се отърве от него, а той иска половината, защото е направил ремонт и довършителни работи. Тя е надменна и студена богаташка, която не знае цената на труда и чувствата, той е паразит и търтей... "Икономика на брака"!
Има един кратък миг, когато през хлипове, сълзи, милувки и стонове прежните чувства се завръщат. Мимолетно. Английското заглавие също е много хубаво - After Love. След любовта действително всичко може да е икономика, суха, прецизна и абсолютно безчувствена (така е на финала). А двама, които са се обичали лудо, с каменни лица, сковани тела и обрани жестове да делят трупа на брака си враждебно и отчуждено...
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
