[[more]]Има сериали, които стават за гледане, но не следя особено старателно, даже въобще. Те служат за разсейване на ума, докато човек бели тиквички или тича на място, или когато просто няма нищо по-интересно за гледане. Повечето имат заглавия от една дума, най-често име: „Кости”, „Касъл”, „Монк”, „Поаро”, „Коломбо”. И почти всички са кримки.
В статията си „Типология на криминалния роман” Цветан Тодоров предлага описание на два вида кримки – „роман загадка” и „черен роман”. Това разделение е достатъчно прозорливо, за да обясни днес, 45 години по-късно, някои от телевизионните ни предпочитания.
Романът загадка съдържа не една, а две истории: историята на престъплението и историята на следствието, като първата е приключила, преди да започне втората. „Героите на втората история, тази на следствието, не действат, а узнават”, затова и едно от правилата на жанра постулира неуязвимостта на детектива. Докато в черния роман няма мистерия за разгадаване – останала е само втората история и разказът съвпада с действието, така че „всичко е възможно, а детективът рискува здравето и дори живота си”.
Тези два вида кримки създават и две различни форми на читателски (или зрителски) интерес – в първия случай любопитство, във втория – напрежение. „Безопасно любопитство” са ключовите думи, ако трябва да обясним на едро защо сериали от типа на „Монк”, „Кости”, „От местопрестъплението” или „Убийства в Мидсъмър” например са така неангажиращи, лесни за гледане. Повтаряща се позната схема, герои, които са леко особени, но определено симпатични, гъдел на любопитство и минимум напрежение, дори да става въпрос за чудовищни убийства.
Това е добрата формула за забавление на семейството, което не иска да бъде притеснявано, особено след новините. Особено след новините напоследък. Към това често се добавят и порцийки комизъм, които стават все по-щедри с напредването на сезоните.
Летни кримки или за безопасното любопитство from Look what I saw on Vimeo.
