ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Имало едно време в Холивуд: "от нищо нещо"

Имало едно време в Холивуд: "от нищо нещо"

Снимки: Sony Pictures

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Веднага ще ви кажа – новият филм на Тарантино е изсмукан от пръстите, „от нищо нещо“, упражнение по стил (и то дълго два часа и 40 минути!), без кой знае колко оригинална и стройна история или фокус. Но въпреки това „Имало едно време в Холивуд“ е много хубав, ще е едно от събитията на годината, оценката му в IMDb е 8.1 (но пада), вече е във вечната класация на сайта, макар и след 200-ото място. Заснет е и е режисиран перфектно (очаквано), а героите са майсторски обрисувани, живи и пълнокръвни. За музиката даже няма да говоря – на кулминацията звучи Vanilla Fudge!

В края на 60-те Рик Долтън (45-годишният Леонардо ди Каприо) е вече залязваща телевизионна уестърн звезда, актьор с дарба, качества и стил. Вече е превалил зенита си, но така и не е успял да се прехвърли на голям екран (прототипът е Клинт Ийстууд) – висок, хубав, строен, с триъгълно загоряло лице и пронизващ, нахакан поглед, едновременно очарователно самонадеян и унило колеблив. Има скъпа къща в Холивуд, а най-добрият му приятел е неговият дубльор в каскадите Клиф Бут (Брад Пит). Той е рус красавец с идеални черти, светли очи и мускули като въжета, облякъл небрежно избелели дънки и кафяви велурени обувки, непукист, пияница, сваляч и самотник, който обитава вехта и ръждясала каравана до автокино.

До Рик се нанасят Роман Полански и перфектната му съпруга Шарън Тейт (Марго Роби). Тя е с кукленско лице и дълги крака, възторжено държание и слънчев нрав. И сюжетът започва да се заплита. Долтън снима (с проблясък на гениалност) поредната епизодична роля на злодей и получава предложение от лукавия и хаплив продуцент Марвин Шуорз (Ал Пачино) да участва в спагети-уестърн на Серджо Корбучи. В същото време Клиф си припомня сблъсък с Брус Лий, мотае се и след като качва в колата си похотлива сексапилна стопаджийка (след неговия отказ за орален секс, тя капризно и нацупено изстрелва: „Аз не съм прекалено малка, ти си прекалено стар“), се оказва в имението на Чарлз Менсън. Полански изчезва към Лондон, а Шарън обикаля, неземно прелъстителна и бременна в деветия месец, магазини и прожекции на собствения си филм. И така, докато една вечер главорезите на "пророка" Менсън не се озовават на частната алея пред къщата на Рик...

Както и в „Гадни копилета“, филмовата реалност пренаписва трагичните факти – защото може, защото е дори по-могъща и по-достоверна от живота, има силите и уменията да направи сивата скучна действителност по-красива, добра и оптимистична, да накаже злото и да възнагради наивното и безпомощно добро. Цветният, крещящ, вълшебен, класически Холивуд, въпреки диктата на студията и тираничните им директори, създаде красиви, величествени и безсмъртни филми и вечни недостижими блянове, актьорите бяха ярки и заслепяваха звездите от небосвода, а не хора, които можеш да срещнеш по улиците и да си направиш селфи с тях... С края на 60-те това велико време си отиде!

70-те и 90-те родиха също големи филми, но магията, мистерията и сънищата наяве ги нямаше. И аз обожавам Пачино, Де Ниро и Джак Никълсън, но в самотата на тъмния си хол предпочитам да си пусна нещо с Джеймз Кагни, Хъмфри Богарт, Джон Уейн, Джеймс Дийн и младия Брандо и да се пренеса във вселената на мечтите, бълнуването в транс и недостъпните галактически звезди. Имало едно време в Холивуд...

 

8 любопитни факта за дългоочаквания филм на Тарантино

8 любопитни факта за дългоочаквания филм на Тарантино

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост, Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.