ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Ирина": между любовта и омразата

Напоследък българското кино действително показва израстване и адекватно на съвременността поведение – това е факт, макар и не в мащабите, в които се опитват да ни го представят. "Ирина" (освен че е "женски" филм) е доказателството, и то не защото има 16 награди (Котбус, Тбилиси, Варшава, дори престижния ирански "ФАЖР"), а защото разказва простичко и увлекателно човешка история, която зрителят да съпреживее. Това е и мисията на седмото изкуство. С лека насмешка ще добавя, че режисьорката Надежда Косева, на 45, е дебютантка – това значи да си "млад" режисьор в България.

Ирина (Мартина Апостолова) е млада майка от провинцията (Пернишко), нежна, светла, с руса коса и прозрачни очи, вгледани някъде навътре, и с изящно, но отрудено и посърнало лице. Работи в закусвалня, краде по малко ядене и бира (в найлонови пликове) за детето и съпруга си Сашо (Христо Ушев) – безработен безделник с дребна фигура, малка глава и обвинително и обидено изражение, който ѝ изневерява със собствената й сестра Людмила (Касиел Ноа-Ашер) и добива нелегално въглища от дупка в двора. След кавга с набития и недодялан съсед Варлаам (Красимир Доков), който също иска достъп до "мината", Сашо е затиснат от срутилата се земна маса в изкопа и се превръща в инвалид, а Ирина е уволнена.

В безизходица, притисната от задължението да осигури не само прехраната, но и въобще съществуването на цялото семейството, героинята решава да стане сурогатна майка срещу добро заплащане на богато бездетно семейство – изтънчената, властна и аристократична Ева (Ирини Жамбонас) и кроткия, висок и инертен Божидар (Александър Косев, който е съпруг на режисьорката).

Ирина не е изцяло положителен образ, даже обратното, и то не защото краде (на дребно и принудена от ситуацията), а защото с каменно изражение, вироглаво поведение и тих глас проявява безпричинна завист и крие "клокочеща" ненавист – към живота, към другите, към успелите и дори към тези, които едва се справят. Впрочем има причина – тегобата на нейното скотско съществуване. Но... Едновременно предприемчива и импулсивно саморазрушителна, горда и без никакво самочувствие, към края на филма тя ни демонстрира вроденатата си доброта. И тогава, когато решава просто да даде, тя получава и троха щастие, откривайки уж клишираната красота на простите неща – семейна топлина, необяснима любов, плаха неуверена усмивка и тиха радост.

 

Мартина Апостолова между професионалния футбол и актьорската професия

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост, Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.