ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Ирландецът": няколко легенди в стихията си

"Ирландецът": няколко легенди в стихията си

Снимки: Netflix

Към "Ирландецът" на Скорсезе подходих много скептично и предубедено. Въпреки наградите и номинациите за мен режисьорът вече 25 години (след "Казино") прави едно и също – повтаря се, самоцитира се и е абсолютно изчерпан. Получи взе "Оскар" за римейк на хонгконгски филм! 

Историята е позната – изчезването/убийството на Джими Хофа и задължителният вътрешен човек, който знае тайната и я е крие до смъртното си ложе. 

Но... "Ирландецът", заснет по нашумялата книга на Чарлз Бранд (с оценка 8.2 в IMDb, вече №159 във вечната класация на сайта, с пет номинации за "Златен глобус") е мощен, завладяващ и преливащ от енергия и талант, с бликащи емоции и тежки морални дилеми. Ал Пачино е направо стихиен, несравним, гигантски като Джими Хофа. Лукавият, самонадеян и неуязвим профсъюзен шеф с валчеста глава, абсурдна прическа и интелигентно, хитро лице, който се е опълчил на президенти, министри и ФБР, убеден, че е дал на работниците достойнство, сила и полагащото им се по право място в обществото. И е направил грешката да не отчете, че когато се възползваш от мафията, и тя ще се възползва (двойно) от теб – ще те изстиска, унищожи и захвърли.

Джо Пеши като Ръсел Буфалино пък е органичен и убедителен, направо се разтваря в образа на мафиот от старата школа – с дребно жилаво тяло, безупречен костюм, елегантни очила и изсечени като с длето черти, притежаващ някакъв кодекс на честта и стремеж към разбирателство и компромис, избягващ конфликти и кръвопролития. До един момент...


И тук стигаме до огромната и рожденна слабост на филма – ужасяващото компютърно подмладяване. При Пачино и Пеши не е фатално (неслучайно те обират номинациите), но при Робърт де Ниро, в ролята на главния герой Франк Шийран, е направо кошмарно. Той просто вече не е за тази роля (в началото трябва да е около 30-годишен), но я изиграва блестящо, като в най-силните си творчески години. Обикновен, упорит, надежден, верен, небиещ на очи, с едро лице, присвити хитри студени очи, мускулести ръце и широки рамене. 

Най-хубави са последните 30 минути (от пълни три часа и двайсет до надписите), когато уж не се случва нищо и всичко вече е ясно. Франк Шийран, една развалина, тъгува по хубавата си и образована дъщеря Пеги (Анна Пакуин), която не му говори от десетилетия (и той знае защо). Изповядва се, мисли, терзае се: "Що за човек би провел такъв разговор?!". Сладкодумният и добронамерен свещеник казва нещо изключително: "Понякога съжаляваме, без да чувстваме съжаление". Така е и при Франк – той се е омърсил с чудовищно предателство, извършил е мерзък акт, но... не чувства нищо, няма угризения и точно това го мъчи жестоко. Но знае, защото всеки има божията частица в себе си и инстинктивно разпознава добро и зло, че е натоварил душата си с непростим грях, от който спасение няма.

 

Най-добрите филми на тандема на Скорсезе и Ди Каприо

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост, Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.