Изкуство

Историята на прислужницата - трети сезон е тук!

В България ще е достъпен на 6 юни по HBO GO

Историята на прислужницата - трети сезон е тук!

Жени, протестиращи срещу решението на щата Алабама за забрана на абортите. Облечени са с униформи на Прислужници.

Дълго отлагах този материал. Има истории, които ме смиряват и ме карат да се чувствам малка и крехка в света. Но има и такива, които събуждат нещо, тлеещо у мен. Огън. И след тях оставам изпепелена и в същото време – ужасно решителна.

Една такава история е разказана в сериала „Историята на прислужницата“ (The Handmaid's Tale), оригинална продукция на стрийминг платформата Hulu, чийто премиерен епизод от трети сезон излиза на 5 юни (в България ще е достъпен на 6 юни по HBO GO).

Първият сезон на продукцията е изграден върху едноименния роман на Маргарет Атууд. А следващият надгражда историята и заплита сюжета. Трудно бих могла да опиша цялата символика и скрити послания на филма, защото те са много и сложни. „Историята на прислужницата“ ни показва едно антиутопично общество, съществуващо на територията на САЩ. Социумът е ръководен според фанатичното тълкуване на Стария Завет и различни истории в него. Характеризира се с изключителна жестокост и пуританско отношение, привидно само към жените, но всъщност потърпевши са всички членове на обществото.

Филмът повдига множество въпроси, които са изключително важни за днешния свят и показва една ужасяваща перспектива за бъдещето ни. Проблемите, върху които се съсредоточава, са мястото и ролята на жената в обществото. Всъщност жените са изтласкани в периферията на обществения и политически живот, сведени са до безропотни същества, чиято единствена функция в биологичен план е репродуктивната. В социален аспект мястото на жената е зад мъжа.

Привидно съществува привилегированата социална група на господарките, които би трябвало да живеят един щастлив и безгрижен живот. Но на тях също им е забранено да работят, четат, да пишат или да говорят свободно. Това, според мъжете, които изграждат и ръководят обществото, е висше благо, защото в миналото жените са били натоварени с отговорности, които са ги отдалечили от тяхната същност и биологична предопределеност – да раждат и да отглеждат деца.

Наказанията за престъпленията са жестоки, бих казала дори извратени – рязане на различни крайници, побой, белязване, ослепяване и др. Академичната, духовната и интелектуална общност е срината и по-голямата й част е избита, наред с различните в обществото – хора с различна сексуална ориентация и други общности, рушащи моралните устои на социума.

Най-потресаващото обаче е, че всичко, описано от Маргарет Атууд и екранизирано от Hulu, се е случвало в човешката история. В интервю за британския The Guardian от 2012 година авторката споделя, че всички изтезания са исторически факти

 "Основните действащи касти, обезличаването и разкъсването на човешките същества, облеклото, с което се отличават кастите и социалните класи, изнасилването и присвояването на деца от режима, тяхното възпитаване и отглеждане от високопоставени служители, забраната за ограмотяване и отричането правото на собственост: всичко това са исторически факти и много от тях не са се случвали в други религии или култури, а са част от миналото на западното общество и християнската  традиция". 

   И още...


Историята е изградена едновременно в миналото и в настоящето. Зрителят ретроспективно е връщан в миналото, което показва бавните промени в обществото. Отнемането едно по едно на различни права на жените. Не е случайно, че когато щатът Алабама забрани абортите, на протестите присъстваха жени, облечени като „прислужници“.  

В сериала "прислужниците" са жени, които все още имат работеща репродуктивна система, тяхната единствена роля е да износват и раждат деца, които после са им отнемани. Оплождането е резултат от ритуално изнасилване веднъж месечно, в дните на овулацията. Те нямат свои имена, нямат право на брак, партньорство, връзка, приятелства, имущество. Нищо не е тяхно, включително телата и утробите им. 

„Историята на прислужницата“ се съсредоточава върху живота на една от тези жени и нейната борба за психическо и физическо оцеляване. Сериалът е изключително добре заснет, с много дълбока символика и проследява промяната в характерите на героите, градацията и деградацията, промяната на ценностната система и съмненията, които бавно се настаняват у някои главни действащи лица.

Много често книгата и сериалът са наричани "феминистки", определение с което Маргарет Атууд не е съгласна. Аз също не припознавам феминистката доктрина в "Историята на прислужницата". Ако тя беше основната идейна линия на историята, то всички мъже биха имали по-големи права от всички жени. Това обаче не е така. Обществото мачка и отнема правата на мъжете по различен начин, но в същата степен, в каквато обезличава и жените. Разказът е изграден върху идеологията на тоталитаризма и диктатурата, ръководени от сектантска, псевдохристиянска организация, която нарича себе си "Синовете на Яков".

Този сериал ме взриви. Гледах жадно епизодите и поглъщах всичко: перфектната игра, невероятната сценография, професионално заснетите сцени, наистина всичко. И не спирах да си задавам въпроси. Един от тях беше: „Възможно ли е да стигнем дотук?“, а други гравитираха около цената на революцията. Всеки от нас има идеали, с които живее, които би искал да вижда в обществото и ценностите на социума. „Историята на прислужницата“ разказва за последиците от сбъдването на някои идеали. Какво следва след революция, платена с кръв и насилие?

В началото на сериала основните действащи лица, довели до новият ред в държавата, обосновават действията си с деградацията на морала, липсата на уважение към жените и прекалено многото задължения, които те са поели, вследствие на правото да имат кариера. Самоубеждават се, че всичко, което правят, направили са и ще направят, е в името на един по-добър свят. Да си привлечен към същия пол, е престъпление и се наказва със със смърт. Да обичаш, е престъпление и се наказва със смърт.

Смъртта е цената, която плащат героите, за свободата да чувстват и мислят. Хората с различна сексуална ориентацията, жените, които се стремят към сабеутвърждаване, са приемани като разрушителите на общество, в което се раждат все по-малко деца. Проблемът с популацията на населението е един от катализаторите на промяната, донесена от "Синовете на Яков". Желанието да се съхрани обществото и нацията обаче влизат в жестоко противоречие с всички убийства, които се извършват, в името на това оцеляване. 

Звучи ли ви познато? Защото на мен много. И това ме плаши. 

Кои сериали ще следим през лятото?