Изкуство

„Измамнички“ с Джей Ло: В живота едни танцуват, а други плащат

Това е правилното име на вървящия като „Да свалиш Уолстрийт“ филм

„Измамнички“ е правилното име на известния като "Да свалиш Уолстрийт" филм на Лорийн Скафария (спомнете си Seeking a friend for the end of the world) с вече 50-годишната Дженифър Лопес. С това заглавие и с лъскавия трейлър сериозният зрител ще си помисли, че става дума за бляскава повърхностна боза, в която Джей Ло показва изумителни умения на пилон (да, прави го перфектно, но не това е важното). И ще сгреши фатално.

Филмът всъщност е женски вариант (и то много дълбок и качествен) на "Добри момчета". Дестини (откритието Констанс У) е дребна, изящна и привлекателна, но ощетена от живота азиатка, която започва работа като стриптийзьорка в нощен клуб, ръководен от язвителната, умна и предприемчива Мама (Мерседес Рюл – кога се съсипа тази красива жена?!). Там се запознава със съблазнителната опитна професионалистка с изтънчени черти Рамона (Дженифър Лопес), която я взима под крилото си. Финансовата криза още не е настъпила, правят купища пари и живеят задоволено и богато. После брокерите от Уолстрийт, основните клиенти, пръскащи с лека ръка малки състояния, остават малко и без средства...

Дестини ражда, грижи се за баба си, едва свързва двата края и тогава среща отново Рамона, която е измислила престъпен план за измъкването на пари от наивни богаташи, пак предимно от Уолстрийт. Героинята има съмнения, но мизерията я принуждава да се включи. Всичко е толкова хубаво, но и толкова крехко, нетрайно и чупливо, че няма как да не се сгромоляса.

Рамона е егоцентричен закоравял социопат, винаги намира оправдания за незаконните си начинания и удобен виновник за действията си – обществото, богатите, другите (но никога вината не е в нея). Дестини обаче е деликатна и добра, с морал и съвест, които не могат да бъдат вечно заглушавани, а когато е наранен друг мил човек, тя не издържа. Схемата така или иначе е опорочена вече заради алчността и безразсъдството на престъпния мозък на приятелката ѝ. И тогава виждаме Рамона в друга светлина, изненадващо сантиментална, ранима и емоционална. Защото "майчинството е психична болест". А и последното ѝ прозрение, макар и цинично, е доста точно: "В живота едни танцуват, а други плащат". Но има честни и достойни начини да преминеш от едните към другите.

Автор: Бистра Андреева

 

На кино през октомври

На кино през октомври