ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Йо-хо-хо“ (1981) и “The Fall” (2006)

„Йо-хо-хо“ (1981) и “The Fall” (2006)
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Има филми, които ни вдъхновяват да погледнем на живота под друг ъгъл, а има такива, които ни вдъхновяват да направим друг филм със същия сюжет. Точно такава е историята на двата филма, за които ще ви разкажа днес – „Йо-хо-хо“ на Валери Петров и “The Fall” на Тарсем Сингх.

Филм, заснет в над 20 страни.
Историята всъщност е кратка и хубава. През 1981 година на българския екран излиза филмът „Йо-хо-хо“, в който млад актьор е прикован към леглото си с опасност да остане парализиран от кръста надолу. В един от най-тежките и отчаяни моменти, в стаята му връхлита малко дете със счупена ръка, което се оказва по-усмихнато и зареждащо от очакваното. И младият актьор започва да му разказва история за пирати, която е толкова интересна и увлекателна, че момчето при всеки удобен случай притичва до стаята на болния актьор, за да чуе продължението й. В замяна обаче той трябва да направи малка услуга за неподвижния актьор – да му набави от „специалните хапчета за сън“, с който той ще заспи завинаги. Разсъждавайки върху хода на сюжета на своята измислена история, двамата герои ще говорят за смисъла да живееш и да имаш приятели, да обичаш и да се бориш. И някъде там, в разсъжденията, мисълта за самоубийство ще напусне нашия актьор, който ще повярва в детската усмивка и ще реши да се бори.

Прекрасният български филм „Йо-хо-хо“ е един от онези, които младият студент по режисура – Тасем Сингх - ще гледа в един от часовете си , за да се влюби в идеята и сюжета. От този момент нататък е ясно – той ще направи новия филм със същата история, но тъй като държи да бъде напълно независим артист, ще трябва да събере самостоятелно парите, без да разчита на ничие спонсорство. Снимките на филма продължават почти пет години, прекъсвани от честа смяна на локации и набиране на средства и резултатът е великолепният брат-близнак на „Йо-хо-хо“, заснет по същия сценарий, със същата идея, но в над 20 страни. Тасем обръща изключително внимание на всеки кадър и място, където ще бъдат заснети моментите от сюжета, но запазва всичко останало. В неговия вариант млад каскадьор е хоспитализиран в болница в Лос Анджелис. Годината 1940-та, а хитът на времето е нямото кино с много екшън сцени, в които каскадьорите правят опасни неща. При едно такова „невинно“ скачане от мост, начинаещият каскадьор Рой поврежда гръбначния си стълб и е напълно парализиран от кръста надолу. Малко румънско момиче, което говори изключително сладък английски, влиза случайно в стаята му и подобно на „Йо-хо-хо“ остава пленено от историята за шест различни героя, които трябва да победят злия Одий…
Мисля, че тези филми трябва да се гледат един след друг. Защото оригиналността на сюжета, замислен от Валери Петров, прекрасно се допълва с невероятните гледки, които ни предлага Тасем и така, въпреки че гледаш една история разказана два пъти, двата филма съвсем не си приличат. Вероятно това е ефектът наречен „индивидуален почерк на твореца“, способен да разкаже историята по своему. Така или иначе горещо ви препоръчвам да си припомните детския български филм от 90-те години на миналия век, както и неговото естествено продължение, снимано из целия свят. Къде точно, може да видите в снимките по-долу.