ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Как е пресъздаден толкова детайлно светът на „Чернобил“?

Как е пресъздаден толкова детайлно светът на „Чернобил“?
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

В една от първите сцени на първия епизод на „Чернобил“ – пореден шедьовър на HBO – Легасов си прави чай в чайник, с какъвто аз поливам цветята на балкона до ден днешен. Абсолютно. Същият. Чайник. Той носи абсолютно същите очила като тези, с които, помня, дядо ми беше постоянно надвесен над книгите на бюрото си. Толкова са грозни, че художничката по костюмите Одил Дикс-Мерие сигурно се е почувствала засрамена, когато е научила причината да са толкова масови – каквото е имало, това са носели хората тогава.

За нас (отгледаните по време на комунизъм) достоверността на обстановката е още един нюанс „потрес" от „Чернобил“. Ефектът е болезнен, почти колкото този от самия разказ – тази осезаема среда, тези бозави цветове, тези тежки стъклени пепелници, тези студени, празни коридори, цялата тази непоносима сивота на спрялото в тиранията време засядат в гърлото като задушаваща самота.

Сериалът е по сценарий на Крейг Мейцин, а петте епизода са режисирани от Йохан Ренк. Разказва за аварията през 1986 г. през призмата на отношенията между директора на Курчатовския институт Валери Легасов (Джаред Харис познавате като крал Джордж VI в „Короната“) и номенклатурчика Борис Щербина (Стелан Скарсгард), които се опитват да ограничат максимално жертвите и да спасят половината планета, докато по всякакъв начин се стремят да не злепоставят СССР и да не си навлекат гнева на Кремъл.

Третият образ е на ядрения физик Уляна Кхомюк (изграна от два пъти номинираната за „Оскар“ Емили Уотсън) – една жена, която изглежда като истинско олицетворение на руска „женщина“ – велика жена, готова на всяка цена да спаси хората.

Художник-постановчик на „Чернобил“ е Люк Хал. Той се заема със задачата да пресъздаде епохата и ситуацията и да намери автентично изглежащи места за снимки. Екипът му изучава историческия период в Литва. Бързо се оказва обаче, че работата няма да е толкова лесна, затова  прехвърлят към Киев по-мащабните сцени. Литва е основният избор, защото предлага добри данъчни условия и достатъчно хора и опит с външни филмови продукции, за разлика от Украйна. Но най-вече се спират на Литва поради факта, че там има стара, частично спряна АЕЦ,  която е много подобна на Чернобилската.

    Има още...

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.