ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Как е пресъздаден толкова детайлно светът на „Чернобил“?

Как е пресъздаден толкова детайлно светът на „Чернобил“?
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Игналинската АЕЦ има два реактора, вместо четири, но те са много сходни с тези в Чернобил. Помещенията, залите, коридорите са почти идентични. Самите сцени на аварията са създадени и дигитално завършени. Централното управление е построено в студио, а всичкия графит, който се вижда на екран, действително е графит – късове от литовската АЕЦ, които никога не са били използвани. Затворът и Кремълските коридори също са конструирани в студио.

Създателите са се стремили максимално да се отличат от други подобни филми – в „Чернобил“ няма нито една искра и пожар на екран например. Режисьорът Йохан Ренк е искал атмосферата да е максимално камерна, клаустрофобична, потисната. Понякога моралните изпитания на конкретни герои са изнесени на преден план, а шокът за зрителя от тях е не по-малък от този от по-мащабните сцени.

Но продукцията среща затруднения в Литва, където това е най-големият филмов проект до момента. Липсата на достатъчно хора за продуктовия дизайн се оказва проблем, особено в средното управленско ниво, поради което наемат и много хора отвън.

Основната база на продукцията е в стара фабрика извън Вилнюс, близо до недовършено филмово студио, което се оказва идеално за реконструкцията на аварията и разрушения  реактор в Чернобил.

Информация за епохата екипът намира от филми и в YouTube. Почти невъзможно е било да се намери оригинален реквизит, като съветска мебелировка и дрехи. Повечето такива са купени от битаци в Киев. Информация са събирали и от музея „Чернобил“ (също в Киев), както и от интервюта с живи ликвидатори.

Художничката по костюмите Одил Дикс-Мерие също е имала трудна задача. Дрехите в Съветския съюз силно се отличават от тези, които са носели европейците през 80-те години. С помощта на рускоговорящи литовци са проучили вестници и списания от този период, но също така са направили и огромно проучване в руски сайтове в Интернет, които представят оригинални образци на работно и медицинско облекло. Рамо на продукцията дава и „Беларусфилм“, както и държавният архив по костюмите в Киев, откъдето се наемат вещи като част от реквизита.

А костюмите? За тях се обръщат за съвет към бивша шивачка с опит в текстилна фабрика през 80-те. Мъжките костюми са ушити по абсолютно същия начин, както навремето –  много полиестер и вълна – още един нюанс уродливост към и без това затормозената обстановка. С тях картината "Чернобил" е напълно завършена.

И е шедьовър. 

 

Прочетете и "Чернобилска молитва" на нобеловия лауреат Светлана Алексиевич

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.