[[more]] Познахте ли тази снимка? Не, това не е просто кадър от филма "Ани Хол" с Даян Кийтън в главната роля. Това е едно от най-знаковите изображения в модата от 70-те години на миналия век. Началото на епохата на мъжките дрехи в женския гардероб и андрогинния стил. Начало, което бележи новата роля на жените в света, първите жени премиери в историята на Англия и Индия, смелостта на личния стил.
Разбира се, още Марлене Дитрих и Катрин Хепбърн носят мъжки дрехи, но това са ушити по мярка за тях неща. Даян Кийтън облича истински мъжки дрехи, които не са нейният размер, но именно затова стоят едновременно секси и забавно.
"Ани Хол" не е единственият филм на Уди Алън, повлиял върху модата. Изглежда многостранният талант на Алън влияе дори върху стила на съвременниците му. Ето няколко примера:
"Ани Хол" (1977)
Уди Алън лично е отговорен за гардероба на Даян Кийтън в този филм. Художничката по костюмите Рут Морли му казала ужасена, че не може да разреши Даян Кийтън да се яви на снимачната площадка облечена с мъжки дрехи, но Уди настоял да я оставят да прави каквото си иска. Самата Даян Кийтън признава, че не е измислила сама гардероба си, а се е вдъхновила от реалните жени по улиците на Ню Йорк. Дизайнер на костюмите е Ралф Лорън и той и до днес цитира стила на Ани Хол в колекциите си.
"Манхатън" (1979)
Двете актриси в главните роли – Мариел Хемингуей и Мерил Стрийп – са абсолютното доказателство за вечността на "базовия" гардероб. Техните бели ризи, семпли пуловери, миди полите на Мерил Стрийп спокойно могат да се носят и днес. На фона на вечно променливата мода, с този филм Уди Алън връща в центъра на вниманието дрехите, които са само фон за жените, които ги носят.
"Хана и нейните сестри" (1986)
Нормкор? Думата може да е измислена едва през последните години, но феноменът е налице в този филм на Уди Алън отпреди три десетилетия. Хана (Миа Фароу) и семейството й са въплъщение на непретенциозната мода – безформени, анти-секси дрехи, небрандирани аксесоари, закопчани догоре ризи и демонстрация на интелектуална незаинтересованост от модата и актуалните тенденции.
"Мелинда и Мелинда" (2004)
Героинята на Клое Севини – Лоръл – разрушава мита за добрите момичета, които носят пастелни цветове. Лоръл е персонаж от драматичната половина на филма и нейният романтичен гардероб с дрехи в бледи цветове няма нищо общо с характера й. Ироничен намек или нарочно търсен контраст, но е факт, че и в този случай Уди Алън успешно се противопоставя на едно утвърдено модно клише.
"Вики, Кристина, Барселона" (2008)
Последните няколко сезона по модните подиуми се разхождат манекенки в ефирни рокли-нощници, които дават началото на така наречената slip dress мода. Сега да си припомним страхотно очарователната, смахната Мария Елена от филма на Уди Алън. Пенелопе Крус е незабравима в тази роля с чорлавата си коса, вечната цигара в уста и поръбената си с дантели рокля, изпреварила с няколко години актуалните модни тенденции.
"Син жасмин" (2013)
Дизайнерските дрехи и чантата Birkin на Hermes на героинята на Кейт Бланшет са точно в целта – едновременно перфектна демонстрация на висок социален статус и пример за добър избор на вечно актуални неща, съобразени с възрастта на Жасмин. Може би най-известна е историята за белия тайор на Chanel, който лично Лагерфелд изпратил на снимачната площадка с бележка до Кейт Бланшет, в която твърди, че би направил всичко за нея. Отделно внимание заслужават куфарите с монограм на Louis Vuitton и дрехите на Fendi и Missoni, с които обеднялата Жасмин работи като секретарка. Във време, когато модните вещи са дългосрочна инвестиция, Уди Алън отново е абсолютно актуален.
Café Society (2016)
На предстоящата КИНОМАНИЯ ще видим последния филм на Уди Алън, в който модна къща Chanel е предоставила специално изработени костюми и бижута за Блейк Лайвли и Кристен Стюарт – последната впрочем е лице на марката. За да отговарят напълно на епохата на 20-те години на миналия век, когато се развива действието, бижутата са създадени по оригиналните скици на Коко Шанел от онези години. Съдейки по снимките, всичко е изключително красиво и впечатляващо, така че нямаме търпение.
