ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Как „Godless” пропусна шанса да се превърне в един от най-хубавите уестърни, правени някога

Как „Godless” пропусна шанса да се превърне в един от най-хубавите уестърни, правени някога

Рядко съм попадала на по-благодатен за развиване материал от „Godless”, който съвсем скоро имаше премиера по Netflix. Прашният уестърн, чието действие се развива в забравените от Бога пущинаци на щата Ню Мексико, разказва за населено място (town дори ми се струва малко прекалена дума), наречено La Belle, където единствената постройка „от тухли и желязо” е хотелът/клуб/публичен дом.

Градчето е населявано от стотина семейства, изхранващи се от близката сребърна мина. Индианците, изтласкани отдавна, са като духове тук и там, а действието се развива някъде към края на XIX век, време, когато битието на хората е доста далеч от понятието „живот”.

Филмът е суров, много картинен, неспестяващ отвратителни гледки и една реалност, в която медицината например разполага с два хода – или ти отрязва нещо, или ти промива раните. Гледаш и се чудиш как е възможно да имаме толкова огромен напредък като цивилизация за няма и сто и няколко години и тихичко благодариш, че не ти се налага да си копаеш сам кладенеца в реалност, в която човешкият живот не струва пукнат грош.

Седемте епизода са продуцирани не от кого да е, а от Стивън Содърбърг, което всъщност привлече вниманието ми. Сценарият и режисурата са на Скот Франк („Логан”) и определено трябва да се обърне внимание на това как е сниман филмът – сценографията и операторското майсторство наистина успяват да прехвърлят зрителя и на мястото, и в епохата.

За епизодите са привлечени големи актьори, като на първо място е задължително да се отбележи Джеф Даниълс (играещ местния бандит Франк Грифин, който тероризира цялата област), Джак О’Нийл в ролята на Рой Гууд (отървалото се от Грифин негово протеже) и разкошната Мишел Докъри (която познаваме от „Имението Даунтън”) в ролята на Алис (препатила жена, която отглежда коне в отдалечено ранчо заедно със стара индианка и сина си). Абсолютно всичко си е на мястото, включително е привлечен и Сам Уотърсън в ролята на „закона” – Джон Кук, изпратеният шериф, който заедно с местния ослепяващ шериф Скот трябва да се справи с бандата на Грифин.

Към това се прибавя и оригиналната идея – почти всички мъже в градчето загиват мигновено вследствие на инцидент в мината и жените остават в нищото да се оправят сами. Живеят бедно, но тихо и спокойно, строят си църква, надявайки се някой да им изпрати пастор, а това, че през La Belle не минава влак, ги прави невидими за бандитите и за бизнесмените с апетити към мината. Естествено времето минава, след две години попадат на радара на лошите и е ясно, че нещата са на живот и смърт.

Всички елементи на големия успех са грижливо събрани на едно място. Това, което липсва, е история, динамика, смисъл. „Godless” не е интересен. Започва като уестърн, но се превръща в бавна драма, за да се завърне в самия край отново като уестърн в абсолютно безсмислена екшън сцена. Това, към което трябва да ни води историята – сблъсъкът между бандата на Грифин и жените от градчето, почти липсва. Вместо това се точат безкрайни сцени на обяздване на коне например, нелепи действия и смърт на основни герои и хаотично задълбаване в миналото на някои (за които така или иначе е ясно, че са имали труден живот и травми) за сметка на други, които са интересни, но са оставени ей така. От това страда най-вече образът на Мишел Докъри, който изглежда интересен и сложен образ. За нея обаче в крайна сметка не разбрахме почти нищо.

Дали защото е кратък, но филмът изглежда претупан. За седем епизода, при това с губене на време в излишни сцени, тази история, макар и с огромен потенциал, остава неразказана.

За мен основната грешка е тази – в момента най-после жените заемат полагащи им се смислени пространства в шоубизнеса, а историята на група жени в уестърн е златна мина! Това можеше да бъде следващият мегахит. За съжаление, не виждам начин „Godless” да се продължи или преразкаже в по-сериозен сериал от няколко сезона. Содебърг изстреля всички патрони на халос... 

 

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.