Продължението на "Господарка на злото" е много по-хубаво от първия филм, който беше просто една рутинна и умело направена история за магически създания, доброто и злото и облагородяващата сила на любовта. Сега сюжетът е твърде различен, пълен е с алюзии за съвремието – страха от различния, расизма, капсулирането на обществото и прелъстяването му от прости и примамливи, но грешни и противни идеи. Режисиран е от много талантливия норвежец Йоахим Рьониг, започнал с "Макс Манус", който разказва за местен герой на съпротивата, и номиниран за "Оскар" за "Кон-Тики".
Злодеида (Анжелина Джоли) е все така мрачно и дистанцирано красива и властна, а Аврора (Ел Фанинг) продължава да е очарователна, ефирна, неосъзнато привлекателна, но вече самостоятелна и влюбена в стройния красавец принц Филип (Харис Дикинсън), който ѝ предлага брак. Така магическите създания и хората ще се сродят и сдобрят, но Злодеида е скептична, а и не иска да се раздели толкова бързо с осиновената си любима дъщеря. За първото се оказва права, защото майката на принца – кралица Ингрид (Мишел Пфайфър), жена с изтънчени изваяни черти и без сърце, е олицетворение на манипулативното, коварно, себично и властолюбиво зло.
Злодеида реагира първосигнално, импулсивно и... грешно, което води до война, която е обречена да загуби. Но запознанството ѝ с други от нейния вид, и особено с умния, прозорлив, мек и миролюбив Конал (Чиуетел Еджиофор), променя всичко – стратегия, цел, мотиви и начин на действие. Защото доброто, широтата на душата и точният навременен жест преобръщат света. А накрая триумфът на доброто нито е лесен, нито толкова безалтернативен.
Текст: Бистра Андреева
