От всички културни събития, превърнали се в традиция в София, филм фестът е едно от най-старите, безспорно най-европейските и, поне за мен, най-любимите! Всяка пролет чакам с нетърпение да видя какви филми ще влязат в програмата и всяка година осъзнавам с нарастваща паника, че просто не мога да си избера. Филмите стават все повече, изборът е огромен, голяма част са нови, наградени на последните световни фестивали и шансът ми да ги видя е почти само тук и сега.
За да си спестя разочарованието от пропуснатите емоции и да знам, че съм направила най-добрата селекция, през тези 17 години съм си изработила система. Мога да я споделя, макар че вероятно всеки киноман действа малко или много по същия начин.
Първо съм определила твърдо – по един филм на ден! Пробвала съм и по два, и по повече, но когато киното е качествено, а тук то е такова, емоциите ми идват твърде много и просто не мога да оценя видяното, нито да го съпреживея. Второ – принципно изключвам американските и българските филми, защото ще ги гледам после по кината. Лично аз почти не гледам документално кино, така че и това стеснява избора. Тази година обаче ще направя изключение за документалния филм за Видал Сасуун и за българския „Цветанка“ – за него ще има специална изложба, прочетете за този проект, звучи много интересно.
За щастие в тазгодишната програма на фестивала има много филми, които ние момичетата вече сме гледали и сме ви разказвали за тях. Повечето са ни любими, така че не ги пропускайте: Любов, Наръчник на оптимиста, Пина, Ръжда и кости, Хичкок, Трябва ти единствено любов, Храна за душата, Космополис.
Сигурна съм, че ако имате любим режисьор, обезателно ще отидете на неговия филм – почитателите на Франсоа Озон ("В къщата"), Ким Ки-Дук ("Пиета"), Ханеке ("Любов"), Йос Стелинг ("Момичето и Смъртта") или Маргарете фон Трота ("Хана Аренд") са малко като секта, гледат всичко на любимците си. И аз съм така – за всички изброени. Освен това задължително ще видя поне един румънски филм – колебая се между „Зад хълмовете“ и „За охлювите и хората“, един латиноамерикански – „Виолета се възнесе“ и един от Балканите – „Практичен пътеводител на Белград със сълзи и песни“ – може ли да пропусна филм с такова заглавие?
Остана да избера и един руски и един немски, защото киното от тези две страни е по правило различно и интересно и последно добавям трилогията Рай на Улрих Зайдл, която има световна премиера в България, след като третата част беше представена в Берлин миналия месец. Пълната програма на София филм фест е тук.
Това е, днес започва най-голямото киноприключение на годината. Приятно гледане, момичета!
