ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Какво ще кажат хората"

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

На поредната "Седмица на скандинавското кино" ярко се открои като събитие – "Какво ще кажат хората". Режисьорката Ирам Хак (дебютира с I am yours) е създала един суров, жесток и вълнуващ филм, задавайки често премълчавани, загърбвани и неглижирани от обществото и политиката жизненоважни въпроси. Филмът е спечелил 14 награди и е норвежкото предложение за "Оскар". 

Ниша (Мария Мозда) е симпатична, стройна и привлекателна норвежка девойка от пакистански произход и нейните родители на пръв поглед не са много тесногръди и назадничави (например танцуват охотно и умело на празници, което не е твърде "религиозно"). Една вечер тя пуска в стаята си (през прозореца) висок рус младеж и въпреки че нищо не са направили, баща ѝ Мирза (Адил Хюсайн), едър мъж със широко спокойно лице и внимателни очи зад метални очила, пребива момчето и налита на самата Ниша. Полиция, социални... Момичето е добро, наивно и послушно и в един момент се оказва в... Пакистан, след като не успява да се избяга от роднините си по магистрали и летища. 

Изгнанието е жестоко и брутално наказание, а Ниша буквално се връща няколко века назад (въпреки приличното училище и ведрата симпатия на околните), но и там е жертва на чувствата си, унижена и смачкана от зли и първични овластени хора. Стига се дотам, че Мирза, дошъл от безизходица и объркване да я прибере обратно, първо я закарва до стръмна скала и я кара да скочи по собствена воля!

Не исках да навлизам в политико-социални аспекти, но винаги ме е удивлявало (на моите въпроси никога не съм получавала смислен и логичен отговор) как тези хора, емигрирали по желание в богата, демократична, толерантна и свободна държава, не възприемат принципите, идеалите и морала ѝ, които всъщност са я направили атрактивна и привлекателна за тях (а също и гостоприемна), а продължават да тачат някакви назадничави и закостенели обичаи, които са превърнали родината им в място, от което искат неистово да избягат на всяка цена и поемайки големи рискове?!

Ниша е депресирана, пречупена, покорна, обезличена, съвсем различна е от предишната дръзка, будна и активна млада жена, но дори и тя не може да търпи вечно и да се подчинява сляпо и тъпо. А Мирза всъщност е обречен да загуби и в един момент, докато го гледаме във великолепния финален кадър, разбираме, че и той е жертва на мантрата "какво ще кажат хората", а в очите му личи, че накрая старателно и дълбоко погребаната любов към дъщеря му надделява. И той решава, че е по-добре да я пусне на свобода. Независимо какво ще стане с него, или с остатъка от семейството му.

Автор: Бистра Андреева

На кино през октомври

На кино през октомври