ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Хампстед": Ани Хол в Лондон

"Хампстед": Ани Хол в Лондон

Courtesy of Nick Wall Photography

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Деликатният, нежен и меланхоличен британски филм "Хампстед" е от 2017 г., но имаше премиера едва на 14 юни тази година. В него 71-годишната Даян Кийтън се завръща,  и то с явно удоволствие и игриво намигане към външния вид и излъчването си от култовия "Ани Хол" (със сигурност търсено от режисьора Джоел Хопкинс) в пастелни, земни и каки цветове, поли, панталони, сака, шалове, шапки...

Емили Уолтърс (Даян Кийтън) е възрастна, но с младежко излъчване, чаровна и елегантна вдовица с интелигентни и одухотворени черти, която живее сама на последен етаж в скъпа кооперация в Хампстед. Скучаеща и объркана, тя случайно шпионира с бинокъл Доналд Хорнър (Брендан Глийсън) – клошар, който живее в дървена колиба в двора на бивша болница. Той е занемарен, едър мъж с червендалесто широко лице, честни сини очи, рошава брада и мускулести ръце. Така Емили вика помощ, когато е нападнат от агресивни злосторници. А това се случва, защото има интерес към застрояването на много апетитния пустеещ парцел, а самотният мъж, който живее там пречи.

Въпреки зеещата социална бездна двамата герои се сприятеляват, дори преспиват заедно и май се влюбват, за ужас на префърцунената и наконтена любопитна съседка Фиона (Ласли Манвил) и сина на Емили – Филип (Джеймс Нортън, Болконски от "Война и мир"), усърден, симпатичен и доволно безличен чиновник.

Стига се и до съд за болницата и парка, британското законодателство съдържа квалификацията "грижа за имота" и изискване за 12-годишна давност, а съдията (Саймън Калоу) е намръщен, строг и скептичен, но справедлив и непредубеден (каквито са винаги британските съдии). И както е задължително в подобна история, настъпва разрив в отношенията между Емили и Доналд, може би завинаги. Ще успее ли любовта да надделее над социалните различия, над разликата в светогледа и възпитанието и новите финансови хоризонти? Ще победи ли внезапната страст навика, ината, страха от обвързване и ужаса от късната промяна? Вие как мислите?

Текст: Бистра Андреева

 

Няма да има режисьорска версия на "Жокера"