Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

Киномания: „BlaKkKlansman“, страшно смешно, смешно и страшно

Киномания: „BlaKkKlansman“, страшно смешно, смешно и страшно

© 2018 - Focus Features

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Тези истории само животът може да ги измисли, въображението просто е неспособно да сътвори схема, в която цветнокож полицай с комична афро прическа става член на Ку-клукс-клан и дори шеф на градската организация, а представя като подставено лице свой бял колега, който пък е евреин.

Това е абсолютно истинската история на Рон Сталуърт, първият цветнокож полицай в Колорадо Спрингс, Калифорния, по чиято автобиографична книга е направен филмът. Спайки Лий е човек с много силен усет към абсурда и е просто идеалният режисьор за тази екранизация. Изборът му на актьори също е перфектен – в ролята на Рон е Джон Дейвид Уошингтън, син на Дензъл и на моменти напомнящ много силно на баща си на вид и глас (а по талант – през цялото време). В ролята на еврейския колега Флип Цимерман е Адам Драйвър. Двамата са просто перфектен дует и дори на екрана личи, че са работили с огромно удоволствие и са се забавлявали максимално.

Разбира се, за зрителите извън САЩ е трудно да осмислят в детайли събитията на екрана, тези преходни години, в които афроамериканците вече имат всички полагащи им се права, но консервативните бели не са склонни да им ги признаят. Това води до движения за равноправие, които са на ръба на закона, като Black Power например, с доста екстремни публични изяви. Във филма голяма част от устрема на цветнокожите американци за равноправие е показан чрез техния външен вид. Прическите и костюмите са просто страхотни и заслужават съвсем отделно проучване. Суперцветни, оригинални и африкански, костюмите във филма са една цяла естетическа вселена.

В една от поддържащите роли се появява Хари Белафонте, вече над 90-годишен, жив свидетел на промените в САЩ през последните десетилетия. Историята за линч, която той разказва, е абсолютно истинска и служи като вододел във филма и преход от смешната към страшната му част.

Онова, което започва като сатира и е остроумно и ужасно смешно, постепенно става страшно, а в последните 20 минути изглежда така, сякаш Спайки Лий е отстъпил режисьорския стол на Майкъл Мур и филмът прелива в документален. Така тази далечна история изведнъж става доста съвременна. И понеже киното, уви, все по-рядко, има за цел да ни научи за нещо, от този филм може да се научи наистина много, и то по един чудесен начин.

 

Ето и още един страхотен филм, който гледахме на Киномания тази година.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...