ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Киномания: Café Society (2016)

Киномания: Café Society (2016)
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Старомоден любовен филм. Красив. Няма нищо кой знае колко повече в последното произведение на Уди Алън, но и наличното никак не е малко! Страхотно сниман филм (оператор Виторио Стораро), добре измислен, с великолепни костюми – оригинални дрехи и бижута Chanel, и с очаквания от Уди Алън безупречен подбор на актьори. Това е една любовна история, която се случва в Холивуд и Ню Йорк през 20-те години на миналия век. След "Магия в полунощ" това е вторият филм на Уди Алън за онази епоха. Разбира се, на екрана виждаме не историческата истина, а легендата за тези бляскави времена – нещо като удиалъновският вариант на "Великият Гетсби". Разликата е може би само в това, че самият Гетсби не е бляскав, красив и самоуверен, а е един мъничък Уди Алън – еврейско момче с добро възпитание и смущаващ интелект, в ролята е Джеси Айзънбърг. Режисьорът и изпълнителят на главната роля имат много общо не само по сценарий. В интервютата си около премиерата на филма и двамата признават, че са открили много общо помежду си, че са обсъждали произхода си и проектите си, както и особеното чувство да се превърнеш от скромно и странно еврейско дете, подигравано в училище, в голяма звезда.

Нещо подобно се случва с героя на Айзънбърг Боби Дорфман и във филма. Той пристига от Ню Йорк в Холивуд при вуйчо си (Стив Карел) – успешен агент, с надежда за бляскав живот в света на звездите. Разбира се, нищо кой знае колко бляскаво не се случва, освен че открива жената на мечтите си – Вони (Кристен Стюарт), при това тя дори не е кинозвезда, а личната асистентка на вуйчото. Типично по холивудски, когато се изправя пред избора любов или пари, Вони избира второто. Боби се завръща в Ню Йорк, където успява да забогатее и да придобие пари, успех и жена-трофей (Блейк Лайвли). Тоест да се превърне в мъжа-мечта за Вони.

Междувременно се запознаваме и със семейството на Боби – типично нюйоркско еврейско семейство, от което очевидно са произлезли всички семейства във всички филми на Уди Алън за по-късни епохи. Именно сцените с роднините на Боби са най-хубавото във филма, анекдотични и достойни да бъдат включени под името "Уди Алън" в енциклопедията на киното. Но дотогава, надяваме се, има време, а сега все още имаме възможност да гледаме филмите му – всяка година нови и все пак същите. В това има нещо много успокояващо, а именно гаранцията за приятно прекаран час и половина в красива и остроумна компания.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...